О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 234
гр. София 26.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4534/ 2016 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 307 ГПК.
М. Г. А. е подала молба за отмяна на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена от Софийския районен съд, 77 състав на 29.04.2014г. по ч. гр.д.№ 22048/2014г. , на разпореждането от 23.07.2014г. , с което е прието, че не е подадено възражение за недължимост на вземаното и разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 03.09.2014г.
Молителката твърди, че заповедта и разпореждането за издаване на изпълнителен лист са необосновани, незаконосъобразни, и постановени при съществено нарушение на процесуалните правила като конкретно за издаването на изпълнителен лист се поддържа, че съдът неправилно не е зачел възражението, подадено в срока по чл. 414 ГПК като е приел, че по своето съдържание, то не представлява оспорване на вземането.
Ответникът [фирма] е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за отмяна по чл. 303 ГПК.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 303 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение при осъществяване на изрично изброените в закона предпоставки. Съгласно ППВС 2/1977г. на отмяна по този ред подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо – задължителни са за страните, техните правоприемници и наследници и спорните въпроси , разрешени с тях не могат да бъдат пререшавани. Прието е също така, че на отмяна подлежат съдебни актове, по отношение на които страните нямат друг път на защита.
Заповедта за изпълнение на парично задължения по чл. 410 ГПК не поражда правни последици , присъщи на влязло в сила решение. С нея не се разрешава материалноправен спор и не се формира сила на пресъдено нещо по съществуването на спорното право. Редът за защита на длъжника срещу тази заповед е уреден в чл.414 ГПК – при оспорване на вземането, кредиторът следва да предяви иск за установяването му по реда на чл. 422 ГПК. Същите съображения важат и за характеристиката на разпорежданията на съда, с които е прието, че не е подадено възражение по чл. 414 ГПК и за издаване на изпълнителен лист. Основните доводи на молителката са за нарушено право на защита поради неправилна преценка на съда за съдържанието на възражението по чл. 414 ГПК и оттам за правилността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Редът за защита на длъжника в този случай не е отмяната по чл. 303 ГПК. Съгласно приетото в т.6 на ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК в тази хипотеза длъжникът следва да се защити чрез подаване на жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 407 ГПК.
С оглед на изложеното, молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Изложените в нея житейски съображения не могат да обоснован извод за допустимост на отмяната, защото тя е уредена в закона като извънреден способ при строго формални изброени изрично в закона предпоставки , между които не се включва преценката за неправилност на съдебния акт, на който се иска отмяна. Отделно от това отмяна на съдебни актове, които не разрешават конкретен материалноправен спор със сила на пресъдено нащо, както вече се посочи, не може да се допусне.
След като настоящият състав приема, че молбата за отмяна е недопустима, направеното в нея искане за спиране на изпълнението по изп.д. № 201484904001338 на ЧСИ А.П. с рег № 849 с район на действие Софийски градски съд по реда на чл. 309 ГПК не следва да се уважава. Спирането на изпълнението на влязло в сила решение на това основание би могло да се допусне само при условие, че ВКС е надлежно сезиран с допустимо искане за отмяна.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение , на основание чл. 307 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Г. А. вх.№ 30611770 от 20.09.2016г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена от Софийския районен съд, 77 състав на 29.04.2014г. по ч. гр.д.№ 22048/2014г. , на разпореждането на същия съд от 23.07.2014г. и разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 03.09.2014г.
Определението може да се обжалва от молителката пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му .
Председател:
Членове: