– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 326
гр. София 26.10.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14.09.2016 (четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3174 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от С. Ц. Ц. срещу решение № VІ-126/17.02.2016 година Окръжен съд Бургас, ІІ-ро гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 1267/2015 година, касационна жалба с вх. № 2173/30.03.2016 година.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло решение № 424/15.03.2013 година на Районен съд Бургас, ХL граждански състав, постановено по гр. д. 6154/2012 година и вместо това е постановил друго, с което е изменил по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК определените с решение № 966/13.06.2011 година, постановено по гр. д. № 2190/2011 и изменени с решение № 1921/14.11.2013 година, постановено по гр. д. № 1701/2013 година, двете по описа на Районен съд Бургас мерки за упражняването на родителските права по отношение на детето А. И. П., като е предоставил упражняването на същите на бащата И. Г. П., определил е режим на личните отношения между детето и майката С. Ц. Ц. и е осъдил същата за заплаща издръжка на детето в размер на 100.00 лева месечно.
Производството по гр. д. № 6154/2012 година по описа на Районен съд Бургас е образувано на 25.07.2012 година, като исковата молба за това е била подадена от И. Г. П. на 08.06.2012 година. Първоинстанционното решение е постановено на 15.03.2013 година, а второинстанционното такова на 17.02.2016 година. В периода между образуването на първоинстанционното производство и постановяване на решението по същото и постановяването на второинстанционното решение е настъпила промяна в закона. В ДВ бр. 50/03.07.2015 година е обнародван ЗИДГПК с § 4 на който е изменена разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, като е създадена нова т. 2, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, искове по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от ЗС, искове по чл. 40 от ЗУЕС, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 от ЗУКТС. Искът по чл. 59, ал. 2 от СК попада сред тези изброени в чл. 322, ал. 2 от ГПК, поради което постановеното по него решение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК. След като липсва възможност за осъществяване на касационен контрол на решенията по исковете по чл. 59, ал. 2 от СК, с които се определят първоначалните мерки относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, то по аргумент на по-силното основание липсва такава и по отношение на решенията по исковете по чл. 59, ал. 9 от СК, с които се изменят първоначално постановените мерки. С оглед на това след изменението на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК не се допуска касационно обжалване на решенията постановени по чл. 59, ал. 9 от СК. Изменението е в сила от 07.07.2015 година като приложението му относно заварените случаи е уредено с § 14 от ПЗРЗИДГПК съгласно, която подадените преди влизането в сила на закона касационни жалби, частни жалби по чл. 274, ал. 2 от ГПК и жалби срещу решения на ВКС по чл. 80, ал. 3 от ЗННД се разглеждат по съществуващите преди този момент условия и ред. Видно от текста на разпоредбата, от значение за това, кой процесуален ред ще се прилага при обжалването на съдебния акт е моментът на подаване на жалбата срещу него, а не това кога е подадена исковата молба или е образувано съдебното производство по нея. От това следва, че изменението на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК се прилага по отношение на всички висящи съдебни производства по чл. 59, ал. 9 от СК, по които към 07.07.2015 година не е постановено решение или макар и да е постановено такова не е подадена касационна жалба срещу него. С влизането в сила на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК отпада възможността за касационно обжалване на решението по посочения по-горе иск. Липсата на такава възможност води до извода, че решенията на въззивния съд по исковете по чл. 59, ал. 9 от СК са окончателни и не подлежат на обжалване. Същите влизат в сила от момента на обявяването им по надлежния ред и разрешения с тях правен спор не може да бъде пререшаван.
В конкретния случай обжалваното решение № VІ-126/17.02.2016 година Окръжен съд Бургас, ІІ-ро гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 1267/2015 година е постановено след датата на влизане в сила на изменението на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради което и касационна жалба с вх. № 2173/30.03.2016 година срещу същото е подадена след тази дата. При съобразяване на действащата към момента на постановяване на съдебното решение редакция на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК следва извода, че въззивното решение е влязло в сила от момента на обявяването му-17.02.2016 година, поради което подадената срещу него касационна жалба е недопустима. Без значение е обстоятелството, че в него е посочено, че то подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред петчленен състав на ВКС, доколкото правото на обжалване произтича от закона и няма как да бъде упражнено при липса на предвидена в същия възможност за това.
С оглед на това подадената срещу решение № VІ-126/17.02.2016 година Окръжен съд Бургас, ІІ-ро гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 1267/2015 година касационна жалба с вх. № 2173/30.03.2016 година е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 2173/30.03.2016 година, подадена от С. Ц. Ц. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 11, чрез адвокат Й. Д. Г., срещу решение № VІ-126/17.02.2016 година Окръжен съд Бургас, ІІ-ро гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 1267/2015 година като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3174/2016 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.