ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216
София, 12.07.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2375 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по молбите на адвокат П. и адвокат Л. като процесуални представители на НГДЕК „К. К. Ф.“ и на адвокат Г. като процесуален представител на С. Г. Ч. с искания за изменение чрез отмяна и допълване на постановеното по настоящото дело определение № 31/12.І.2017г. в частта за разноските.
Молбите са подадени в преклузивния срок по чл.248 ГПК.
І. С молбата на НГДЕК се иска присъждане на разноски, направени във връзка с подадения от молителя отговор на насрещната касационна жалба на Ч. поради неразглеждането й по силата на чл.287 ал.4 ГПК, както и за присъждане на разноски съобразно частичното уважаване на касационната му жалба срещу въззивното решение относно разноските.
Ответницата по молбата С. Ч. е заела становище за нейната неоснователност – молителят не бил направил искане в касационната си жалба за присъждане на разноски, ВКС незаконосъобразно се произнесъл по касационната му жалба относно разноските поради недопустимост на касационно обжалване на въззивно решение в тези части, както и защото молителят не бил подавал частна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт от 12.ІХ.2014г., постановен по реда на чл.248 ГПК.
ВКС на РБ намира молбата на НГДЕК за основателна. Исканията за присъждане на разноски са заявени в касационната жалба /виж т.1 от нея/ и в отговора на насрещната такава и към тях са приложени пълномощни за процесуално представителство на адвокат Л. и доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения съответно в размер на 1430лв. и на 500лв. Предвид чл.78 ал.3 ГПК и чл.7 ал.1 т.7 и ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в тежест на Ч. следва да бъдат присъдени 239лв. разноски съобразно уважената част от касационната жалба срещу въззивното решение относно разноските /имаща в тази й част характер на частна касационна жалба/ и 500лв. разноски за отговора на насрещната касационна жалба /или общо 739лв./ с допълване на определението в този смисъл.
ІІ. С молбата на С. Ч. се иска: 1. отменяване на определението от 12.І.2017г. в частта, с която е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт в частта /имаща характер на определение/, потвърждаваща първоинстанционния съдебен акт от 12.09.2014г., постановен в производство по чл.248 ГПК, в частта, с която е оставена без уважение молбата на НГДЕК за допълване на първоинстанционното решение с присъждане на разноски за вещи лица, отменено е въззивното решение в тази част и са присъдени такива разноски в тежест на молителката – искането е обосновано с твърдения, че е недопустимо касационно обжалване на въззивния съдебен акт в посочената част, тъй като произнасяне по разноските можело да се осъществи само по реда на чл.248 ГПК от съда, постановил съответния акт, молба за което в случая не била подадена, а и молителят не бил подал и частна жалба срещу решението на СРС от 12.ІХ.2014г., и 2. допълване на определението от 12.І.2017г. с присъждане на разноските, направени от молителката във връзка с отговора й на касационната жалба на НГДЕК, към който били приложени пълномощно за адвокат Г. с договор за правна защита и съдействие, от които било видно заплащането му на 2030лв. възнаграждение в производството по допускане на касационно обжалване.
Ответникът по тази молба НГДЕК е заел становище за нейната недопустимост в първата й част и за неоснователност, евентуално прекомерност, в останалата й част.
ВКС на РБ намира, че молбата на Ч. в частта, с която се иска отмяна на определението в частта, с която съдът се е произнесъл по същество по касационната жалба на НГДЕК по разноските в първоинстанционното производство за вещи лица, е недопустима. ВКС се е произнесъл с него по същество с окончателен съдебен акт, който той сам не може нито да измени, нито да отмени /не е в съответствие с процесуалните правила твърдението на молителката, че относно въззивното решение в частта, потвърждаваща първоинстанционния съдебен акт, постановен по реда на чл.248 ГПК, касационно обжалване е недопустимо и че и по отношение на него е следвало да се приложи отново редът по чл.248 ГПК – актът, с който въззивният съд се произнася по жалба срещу определение на първоинстанционен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК /такава жалба НГДЕК е подала в срок – виж л.15 от въззивното дело и л.107 и следв. от първоинстанционното дело/, подлежи на касационно обжалване по общия предвиден в чл.274 ал.3 т.2 ГПК ред/.
Ето защо искането за отмяна на определението на ВКС в посочената му част следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.
Молбата на Ч. в останалата й част за допълване на определението от 12.І.2017г. е частично основателна. Искане за присъждане на заплатените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство тя е заявила в насрещната си касационна жалба, подадена едновременно с отговора й на касационната жалба на НГДЕК. Представила е пълномощно за адвокат Г. за изготвяне на отговор и на насрещна касационна жалба, както и договор за правна защита и съдействие за това, във връзка с което са заплатени 2030лв. адвокатско възнаграждение. При това положение и предвид разпоредбите на чл.78 ал.1 ГПК, чл.9 ал.3, чл.7 ал.1 т.7 /с оглед частичното уважаване на касационната жалба относно разноските/ и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Ч. следва да бъдат присъдени 833.50лв. разноски във връзка с отговора й на касационната жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. Г. Ч. от София за изменение чрез отмяна на определението № 31/12.І.2017г. по гр.д. № 2375/2016г. в частта, с която ВКС ІV ГО се е произнесъл по същество относно разноските за вещи лица, направени от НГДЕК „ К. К. Ф.“ София в първоинстанционното производство пред СРС по гр.д. № 6885/2013г.
ДОПЪЛВА определението на ВКС ІV ГО № 31/12.І.2017г. по гр.д. № 2375/2016г., като ОСЪЖДА НГДЕК „К. К. Ф.” София да заплати на С. Г. Ч. от София 833.50лв. разноски за касационното производство.
ДОПЪЛВА определението на ВКС ІV ГО № 31/12.І.2017г. по гр.д. № 2375/2016г., като ОСЪЖДА С. Г. Ч. от София да заплати на НГДЕК „К. К. Ф.” София 739лв. разноски за касационното производство.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчване на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: