О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.41
гр. София,28.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1385 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Ю. Я. срещу решение №774 от 22.10.2015 г. по в.д.№1198/2015 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №2390 от 27.05.2015 г. по гр.д.№14312/2014 г. на РС Варна, с което са отхвърлени предявените от Я. Ю. Я. срещу [фирма] иск по чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата от 7 900 лв., двоен размер на задатък по сключен между страните предварителен договор от 11.09.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот и в условията на евентуалност, иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата от 3 950 лв., заплатена от ищеца на отпаднало основание сума по предварителен договор от 11.09.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд в противоречие с решение №123 от 03.11.2009 г. по т.д.№230/2009 г. на ВКС, ТК по въпроса: Следва ли съдът да зачете постигнатото в предварителния договор съгласие между страните, изменението на последния да се извършва само в писмена форма, доколкото съгласно чл.20а от ЗЗД, договорът има силата на закон за тези, които са го сключили, а съобразно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона. Посочва се, че съдът се е произнесъл в противоречие и с решение №1047 от 16.10.2008 г. по гр.д.№4459/2007 г. на ВКС, ГК, според което упълномощаването за сключване и изменение на предварителен договор следва да се извърши в писмена форма, както и потвърждаването на извършените действия без представителна власт не би могло да се извърши с конклудентни действия, а само писмено, а така също и в противоречие с решение №217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№761/2010 г. на ВКС, ГК, в което е прието, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалван евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба срещу решението в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд по евентуално съединения иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е процесуално недопустима – с оглед размера на цената на иска, който е под 5 000 лв., на основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението в посочената част не подлежи на касационен контрол.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 11.09.2014 г. между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, като съобразно уговореното в чл.1 от договора, прехвърлянето на собствеността по нотариален ред е следвало да бъде извършено на 21.10.2014 г. в 11:00 часа пред нотариус Ж. К., а при невъзможност за набавяне на необходимите документи в този срок, сделката е следвало да бъде извършена пред същия нотариус на 04.11.2014 г. Посочил е, че от събраните по делото доказателства се установя по безспорен начин, че в деня преди уговорената първа дата за сключване на договора, страните са се явили при нотариус К., който обаче е изразил съмнение, че продавачът юридическо лице е собственик на прилежащите към жилището, предмет на покупко-продажбата, 18.79 кв.м. ид.ч от имота. Това мотивирало страните по сделката да потърсят друг нотариус, пред който да сключат окончателния договор, като са договорили /ищецът чрез пълномощник/ друга дата и час за изповядване на окончателния договор преди датата на явяване при нотариус К., с оглед което купувачът не е имал основание да се откаже от договора поради неявяване на продавача още на първата посочена в договора дата – 21.10.2014 г. Също така, съдът е достигнал до извод, че е било налице изключението по чл.1, ал.4 от договора, поради което окончателния договор е следвало да бъде сключен най-късно на 04.11.2014 г., на която дата и час обаче, самият въззивник в качеството на купувач, не се е явил в кантората на нотариус К., видно от съставения констативен протокол от 04.11.2014 г. В този смисъл въззиваемото дружество не е било в неизпълнение на договорните си задължения, а за въззивника не е възникнало потестативното право да развали договора. Въззивният съд е намерил за неоснователно и твърдението на въззивника, че е налице и основание за прекратяване на договорната връзка по смисъла на чл.8, ал.2 от предварителния договор, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че ид.ч. от земята, които са посочени в предварителния договор, както към датата на сключване на предварителния договор, така и към уговорените дати за сключване на окончателния договор, са били собственост на [фирма].
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че формулираният в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпрос не може да се счете за обуславящ изхода на правния спор – становището на въззивния съд, че страните устно, а ищецът и чрез пълномощник, са уговорили други дата, час и нотариус за изповядване на сделката, представлява единствено евентуален довод в подкрепа на формирания извод за липса на неизпълнение на договорните задължения на ответника, респективно за неоснователност на иска, но не е единственото обусловило отхвърлянето на исковата претенция – както бе посочено въззивният съд е приел, че е налице и хипотезата на чл.1, ал.4 от предварителния договор, поради което окончателния договор е следвало да бъде сключен най-късно на 04.11.2014 г., на която дата и час обаче, самият въззивник в качеството на купувач, не се е явил в кантората на нотариус К..
Предвид изложеното и тъй като друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е формулиран /твърденията за противоречие на решението със задължителна и незадължителна практика на ВКС не съставлява конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, а ВКС не е длъжен и не може да извежда такива въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Дори и да се приеме, че са поставени конкретни въпроси, то по отношение на упълномощаването за сключване и изменение на предварителен договор, важи изцяло посоченото по-горе – становището на съда за наличие на упълномощаване от страна на ищеца представлява единствено допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод, а от друга страна е видно, че въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с константната практика на ВКС. Съобразно тази практика в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, като в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на ответника. Дали изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Я. Ю. Я. срещу решение №774 от 22.10.2015 г. по в.д.№1198/2015 г. на ОС Варна в частта му, с която е потвърдено решение №2390 от 27.05.2015 г. по гр.д.№14312/2014 г. на РС Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Я. Ю. Я. срещу [фирма] евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата от 3 950 лв., заплатена от ищеца на отпаднало основание сума по предварителен договор от 11.09.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №1385/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в тази част.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №774 от 22.10.2015 г. по в.д.№1198/2015 г. на ОС Варна в частта му, с която е потвърдено решение №2390 от 27.05.2015 г. по гр.д.№14312/2014 г. на РС Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Я. Ю. Я. срещу [фирма] иск по чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата от 7 900 лв., двоен размер на задатък по сключен между страните предварителен договор от 11.09.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот.
Определението в прекратителната му част може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС, в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.