О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
Гр. София, 03.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2603/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] София срещу определение № 291 от 29.08.2016 г. по ч.т.д.№ 250/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 612 от 2 юни 2016 г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д.№ 426/2012 г. за освобождаване на внесена с преводно нареждане от 10.7.2012 г. парична гаранция в размер на 120 000 лв. за издаване на обезпечителна заповед по същото дело по сметката за обезпечения на Бургаския окръжен съд и за превеждането й по особената сметка на вносителя [фирма], в несъстоятелност, на основание чл.403 ал.2 ГПК. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, тъй като освобождаването на гаранцията при предявено вземане за вреди, претърпени вследствие обезпечението на отхвърления срещу жалбоподателя иск, по реда на чл.688 ал.3 ТЗ, лишава кредитора от привилегията по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ. Претендира се отмяната му и отхвърляне на молбата за освобождаване на гаранцията.
Стр.2
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора два въпроса.
В срока за отговор на частната жалба насрещната страна [фирма], в несъстоятелност, изразява становище, че жалбата е недопустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната частна жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу въззивно определение на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено освобождаване на парична гаранция, внесена по сметка на Бургаския окръжен съд като условие за обезпечение на бъдещ иск за обявяване нищожност на договорна ипотека чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 20127050400405, допуснато по ч.гр.д.№ 426/2012 г. с влязло в сила определение. Предявеният иск за нищожност на договорна ипотека е отхвърлен с решение по т.д.№ 171/2013 г., на Бургаския ОС, влязло в сила на 17.02.2016 г. Поради откриване на производство по несъстоятелност срещу ищцовото дружество с решение от 22.01.2015 г. и обявяването му в несъстоятелност с решение по чл.710 ТЗ, постановено на 7.12.2015 г. първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на [фирма] срещу молбата за освобождаване на внесената парична гаранция поради недопустимост на осъдителните искове срещу дружеството в несъстоятелност и е постановил освобождаването й по реда на чл.403 ал.2 ГПК. За да потвърди определението на БОС от 2 юни 2016 г. по ч.гр.д.№ 426/2012 г. въззивният съд е приел, че процесната сума, внесена като парична гаранция, представлява част от масата на несъстоятелността и не може да служи като обезпечение на бъдещ иск за вреди срещу длъжника, нито да се счита за привилегия по смисъла на чл.722 ал.1 т.2 ТЗ в производството по несъстоятелност.
ОТХВЪРЛЯНЕТО на обезпечителния иск е изрично уредена хипотеза в производството по чл.403 ГПК за освобождаване на внесени гаранции, уредено като двустранно. Въззивният акт, с който съдът се произнася, не подлежи на обжалване, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК, не прегражда развитието на делото, нито законодателят е предвидил изрично обжалването му. С определение не се разрешава спор по същество и не се слага край на самостоятелно производство, поради което определението на Бургаския апелативен съд не попада в категорията на обжалваемите възззивни актове.
Стр.3
По изложените съображения следва да се приеме, че частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд по освобождаване на парична гаранция е процесуално недопустима.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] София вх. № 10216/3 октомври 2016 г. срещу определение № 291 от 29 август 2016 г. по ч.т.д.№ 250/2016 г. на Апелативен съд Б. като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: