ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144
София, 10.05.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр.д. № 3963 по описа за 2015г. и приема следното:
Делото е образувано по молбата на К. И. Б. от София в качеството му на едноличен търговец под фирма „К. Ф.-К. Б.” със седалище [населено място] вх. № 1000330/06.І.2015г. за отмяна на решението на СГС от 20.І.2010г. по в.гр.д. № 2070/2009г., касационно обжалване на което не е допуснато с определение на ВКС ІV ГО от 26.ІХ.2013г. по гр.д. № 2685/2013г. С атакуваното решение е оставено в сила решението на СРС от 31.ХІІ.2008г. по гр.д. № 1764/2005г. в частта, с която са отхвърлени предявените от К. Б. срещу Д…., представлявана от министъра на финансите, и срещу М… искове по чл.1 ЗОДОВ за присъждане солидарно на обезщетения за вреди от действията и бездействията на съдебен изпълнител Б… при СРС /защото нямал правомощие да образува изп. д. № 1002/2003г., тъй като имотът, чийто опис бил поискан, не бил в неговия район и никой не му бил възлагал образуването на делото, действал пристрастно и сам взел молбата на синдика, за да избегне разпределението й на съответния съдебен изпълнител/, и на синдик Б. в производство по несъстоятелност /обявена с решение по гр.д. № 788/2001г. на ВрОС с кредитори [фирма] и Агенция за държавни вземания/ на [фирма] /защото: нямал право да сключи договор за продажба по нот.акт № 54/2004г., и то за многократно по-ниска от продажната цена, бил уведомен, че Б. няма задължения към [фирма] и към други кредитори и че не е следвало да попълва масата на несъстоятелността, не уведомил молителя за предстоящия опис, не съобразил, че част от движимите вещи са собственост на съпругата и децата на Б., въпреки уведомяването му, и ги продал, отказал да назначи за пазач на вилата Т.Б., не направил опис на несеквестируемото имущество във вилата и не дал възможност на Б. да го получи, давайки възможност за обсебването му, не уведомил за смяна на пазачите през 2004г. и не изискал съставянето на приемо-предавателен протокол при смяната, не оповестил по надлежния ред предстоящата продажба на вилния имот/: 8000лв., частично от 20000лв., за имуществени вреди, и 2000лв., частично от 8000лв., за неимуществени вреди, причинени от СИ Б…, и 3000лв., частично от 10000лв. – материални вреди, и 2000лв., частично от 8000лв. – неимуществени вреди от действията на синдик Б.. Прието е /във връзка и с твърдението, че държавата е отговорна за бездействието на МП във връзка с изработването и публикуването на наредба и провеждането на изпит за подбор на лица за синдици и обнародване на списъка в ДВ/, че МП не отговаря за вреди от дейност на синдик, тъй като той не е в трудови/служебни отношения с този държавен орган, отговорността на синдика е лична и се реализира на основание чл.663 ал.3 ТЗ; дейността на синдика не е административна, какъвто не е и характерът на дейността по приемането на наредба за подбор, квалификация и контрол върху синдиците; не е налице и причинна връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие – дали лицето е било включено в списъка на синдиците е ирелевантно, тъй като е само едно от действията, необходими за възникване на качеството синдик по конкретно дело; не са установени и незаконосъобразни действия на синдика, които да обусловят отговорността на държавния орган. Прието е и че не са установени по делото действия/бездействия на СИ Б… – липсват доказателства за отменени негови актове, подлежащи на съдебен контрол, както и за разпределението на съдебните изпълнители по райони, за да се прецени валидността на извършените от Б…. действия /опис на недвижим имот/ с оглед твърдението в исковата молба, че не е имал правомощие да образува изп.д. № 1002/2003г., тъй като имотът не се намира в неговия участък на действие.
Като основание за отмяна се сочи наличие на нови обстоятелства и на нови писмени доказателства, които не могли да бъдат известни на молителя. Д… в лицето на МФ и МП през цялото производство по делото служебно знаели, че [фирма] / [фирма]/ кристално ясно е съзнавала, че още на 27.І.1999г. [фирма] изцяло е погасил задълженията си към нея чрез получен превод от длъжник и въпреки това е инициирала откриване на производство по несъстоятелност срещу фирмата. Като нови доказателства се сочат определение на ВКС ТК от 15.ІХ.2014г. по т.д. № 3867/2013г. и справка, издадена от БНБ на 07.Х.2014г. С определението не било допуснато касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] на решение на САС от 19.ІІІ.2012г. по гр.д. № 2238/2011г., с което банката е осъдена да заплати на К. Б. 6190лв. обезщетение за имуществени вреди поради намаляване на личното му имущество вследствие незаконосъобразно разпореждане с оставени за пазене от служител на [фирма] на движими вещи, собственост на Б., без да е установено, че с продажната цена е намалено задължението му по кредита. От справката от 07.Х.2014г. на БНБ /получена от молителя на 10.Х.2014г./ било видно, че кредитополучателят [фирма] нямал просрочия по активни и погасени кредити и нямало сведения за прехвърляне на кредитите на трето лице /продажба на вземането/, в частност на [фирма], т.е. всичко бил погасил предсрочно към 27.І.1999г., когато сметките по кредитите в [фирма] били закрити, а всички действия на Банката за събиране на суми по съществуващи задължения на Б. като ЕТ към нея били престъпни, неправомерни и виновни и всички понесени от молителя вреди от противоправното поведение на банката след 27.І.1999г. подлежали на обезвреда. Следователно налице били новооткрити обстоятелства – че [фирма] не е имала материален интерес от образуването на изпълнителни дела, налагането на възбрана, откриването на производство по несъстоятелност срещу [фирма], проданта на цялото му имущество, без нито една стотинка да е използвана за покриване на задължение на молителя.
В отговора си по реда на чл.306 ал.3 ГПК ответникът по молбата за отмяна Държавата, представлявана от министъра на финансите, е заел становище за нейната недопустимост, тъй като сочените с нея обстоятелства и доказателства нямат никакво значение за делото, евентуално за неоснователност.
В отговора си М… на п… е заело становище за недопустимост на молбата за отмяна поради подаването й след изтичането на преклузивния срок, тъй като нямало данни молителят да не е могъл да се снабди с представената справка далеч преди 07.Х.2014г., евентуално за неоснователност.
ВКС на РБ намира, че с оглед твърдяното основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК молбата, депозирана направо пред съда на 06.І.2015г., е подадена извън предвидения в чл.305 ал.1 т.1 ГПК преклузивен срок. Това е така, първо, защото Б. е можел да се снабди с определение на ВКС по т.д. № 3867/2013г. /неподлежащо на обжалване/, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на САС по гр.д. № 2238/2011г. /с което е уважена претенцията му срещу [фирма] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие незаконосъобразно разпореждане с оставени за пазене от служител на [фирма] на движими вещи, собственост на Б., без да е установено, че с продажната цена е намалено задължението му като едноличен търговец по предоставения му от банката кредит/, респективно и с влязлото в сила поради недопускането на касационно обжалване въззивно решение, още от датата на постановяването и обявяването на определението на 15.ІХ.2014г. Второ, със справката /издадена на основание Наредба № 22 на БНБ за централния кредитен регистър/ молителят е можел да се снабди от БНБ още след 31.Х.2009г., тъй като тя се основава на месечната информация по кредитите за последните 60 месеца след посочената дата, и да я представи в инстанционното производство /започнало през 2004г., с проведено открито съдебно заседание пред въззивния съд единствено на 10.ХІІ.2009г./. А с оглед и твърдението му, че в качеството си на едноличен търговец той не е имал просрочени и непогасени кредити към [фирма], тъй като ги погасил изцяло и предсрочно още на 27.І.1999г. /чрез превод от длъжник ЗК „Д. 93” [населено място] на възнаграждение за извършени селскостопански работи/, когато и сметките му по кредитите към банката били закрити, с доказателства за това той е можел да се снабди и своевременно да представи след тази дата при полагане на дължимата грижа по делото.
При тези обстоятелства молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. И. Б. в качеството му на едноличен търговец под фирма „К. Ф… – К. Б.” за отмяна на решението на СГС, ІІ-а ГО, от 20.І.2010г. по гр.д. № 2070/2009г., касационно обжалване на което не е допуснато с определение на ВКС ІV ГО № 1089/26.ІХ.2013г. по гр.д. № 2685/2013г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: