2
определение по гр.д. № 1635 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр.София,15.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1635 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. В. П., подадена чрез адв. Г. Д., срещу решение № 324 от 20.12.2016 г. по в.гр.д.№ 464 от 2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което e потвърдeно решение № 450 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 1460 2015 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне като неоснователни на следните предявените от Х. В. Пекевски срещу Ю. А. Т. искове:
– с правно основание чл.75 от Закона за собствеността за осъждане на Ю. Т. да предаде на Х. П. фактическото владение върху част от поземлен имот с идентификатор 41112.83.45 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-96/28.10.2008 г., с адрес: [населено място], местност „Г. В.“, целият с площ от 1 367 кв.м., с трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – овощна градина, а частта – с площ от около 500 кв.м., представляваща продължение на имот с идентификатор 41112.504.1716 по югозападната му страна с широчина от 15 кв.м., граничеща с имот с идентификатор 41112.504.1716 до точката на границата му с имот с идентификатор 41112.504.1717 ; имот с идентификатор 41112.83.47 и имот с идентификатор 41112.83.44, с дължина от около 32 кв.м., в състоянието, в което се е намирала частта от имота към момента на отнемането му – 07.04.2015 г.;
– с правно основание чл.76 от Закона за собствеността, предявен при условията на евентуалност, за осъждане на Ю. Т. да върне на Х. П. гореописаната част от имота, отнетата му на 07.04.2015 г. по скрит начин и
– с правно основание чл.59 от Закона за задълженията и договорите за осъждане на Ю. Т. да плати в полза на Х. П. сумата от 30 лева, представляваща дължимо обезщетение за неоснователно ползване на описания имот за периода от 07.04.2015 г. до 11.09.2015 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда- 11.09.2015 г., до окончателното им плащане.
В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В отговор на касационната жалба от 30.03.2017 г. ответникът Ю. А. Т. излага становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане или евентуално без уважение и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв. Изключение от това правило са решенията по предявени искове за собственост и други вещни права и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за исковете за собственост. Те подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска /чл.280, ал.2, т.1 ГПК/.
В настоящия случай при условията на евентуално съединяване са предявени посесорни искове по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС и иск по чл.59 ЗЗД. Тъй като с исковете по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС не се защитават вещни права, а се търси защита на едно фактическо състояние, каквото е владението, то за тях се прилага общото правило на чл.280, ал.2, т.1 ГПК, че не се допускат до касационно обжалване решенията на въззивни съдилища по граждански дела с цена на иска под 5 000 лева.
Според правилото на чл.69, ал.1, т.3 ГПК размерът на цената на исковете за защита на владението е една четвърт от данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на спора, а ако няма такава- от пазарната стойност. В процесния случай, видно от приложената по делото оценка на земеделска земя /лист 32 от гр.д. № 1450/2016 г. на Кюстендилския районен съд/, цената на имота е 636 лева. Съответно съгласно чл.69, ал.1, т.3 ГПК цената на исковете по чл.75 и чл.76 ГПК е 159 лв. /една четвърт от 636 лв./, тоест много под изискуемия минимум от 5 000 лв. за касационно обжалване. Много под 5 000 лв. е и цената на иска по чл.59 ЗЗД.
Поради изложеното решението на Кюстендилския окръжен съд по гр.д.№ 464 от 2016 г. не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, поради което подадената срещу това решение касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 500 лв./петстотин лева/, заплатени по договор за правна защита и съдействие от 29.03.2017 г.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 1619 от 28.02.2017 г. на Х. В. П. против решение № 324 от 20.12.2016 г. по в.гр.д. № 464 от 2016 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. В. П.- ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] да заплати на Ю. А. Т.- ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени разноски по делото пред ВКС.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.