Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
. .2149_17_307&3303p1p5@304gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 16.06. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 31 май две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2149 /2017 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Г. А. К. за отмяна на влязло сила решение № 8700 от 01.12.2010 г. по гр.д. 797 /2008 г. на Районен съд Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от А. Г. К. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на ищеца Г. Л. К., бивш жител на [населено място], [дата на раждане] и починал на 09.11.2003 г. към датата на образуване на ТКЗС е бил собственик на шест земеделски имота – ливади и ниви в землището на [населено място].
Молителят твърди, че е придобил процесните имоти по договор за продажба на наследството на Г. Л. К. от 29.05.2007 г. решението е неправилно, че в грубо нарушение на процесуалните правила не е бил конституиран като страна и призован по делото и е лишен от право да участва в съдебното производство. Молителят твърди също, че е трето лице, което е обвързано от решение поради неделимост на спорното правоотношение, предмет на делото, в което е участник и той, въпреки, че не е бил конституиран (като страна) по надлежния ред. и че е разбрал за решението на 27.06.2016 г. от призовка до А. Г. К. (ищец по делото с влязло в сила решение) по дело за делба на имотите.
Като основание за отмяна сочи разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 и чл.304 ГПК.
Ответниците по молбата М. С. Сатрева, И. С. К., С. Н. К., П. К. К., Х. К. К., Я. К. К., Е. Т. К., С. И. К., М. И. К., А. С. К., К. С. К., И. И. О., А. И. О., М. И. М., Н. Н. К., В. Н. К., И. Н. К., А. Н. К. в писмен отговор твърдят, че молбата е нередовна, тъй като в нея не е посочено как решението има действие за молителя и как се засягат правата му; твърдят, че молбата е недопустима, тъй като не засяга правата на молителя и тъй като Г. А. К. не е следвало да участва в производството по специалния установителен иск за собственост по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, който се предявява от и против лица (или наследници на такива лица), които претендират да са били собственици към момента на образуване на ТКЗС, а участието на молителя е е недопустимо, тъй като към момента на предявяване на иска не е наследник на тези лица и следователно за него липсва правен интерес от молбата за отмяна на решение, което не го засяга; че молителят не сочи кога е узнал за решението; твърдят, че молбата е неоснователна, тъй като молителят не твърди и не сочи нови обстоятелства и нови писмени доказателства с оглед твърдението си за основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК и тъй като соченото от молителя обстоятелство, че баща му А. К. му е продал на 29.05.2007 г. наследството на своя баща Г. Л. К., не отменя качеството му на негов наследник и др.
Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че молбата за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане:
Решението, чието отмяна се иска, е потвърдено с решение 0 112 /13.06.2012 г. по възз. гр.д. № 1038 /2011 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, последното е обжалвано от А. Г. К. с касационна жалба, която е върната с определение от 10.10.2012 г., което е съобщено на жалбоподателя на 12.11.2011 г., не е обжалвано от него и е влязло в сила с изтичането на едноседмичен срок от съобщаването му.
Производството за отмяна представлява извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за които са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303,ал.1 и чл.304 ГПК, които очертават и кръга на лицата, които имат право да искат отмяна.
За да е допустима молбата за отмяна, тя трябва да съдържа посочване на на предвидено в ГПК основание и да е подадена от заинтересована страна по смисъла на чл.303,ал.1 ГПК, или от трето лице, което има право да иска отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.304 ГПК.
Молбата за отмяна на посоченото основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК, основано на твърдения, които квалифицират молбата по чл.303,ал.1,т.5 ГПК, е недопустима и на двете основания (по т.1 и т.5) следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като молителят не е бил страна по делото – страна по делото е бил неговият праводател А. Г. К. (един от продавачите по договора за продажба на наследство, сключен на 29.05.2007 г. – след завеждането на делото, решението по което се иска да бъде отменено). А основанията за отмяна по чл.303,ал.1 ГПК са предоставени само на страна по делото.
Молбата за отмяна на посоченото основание чл.304 ГПК също е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.304 ГПК отмяната на влязло в сила решение може да иска само трето лице, което не е участвало в производството по делото, спрямо което това решение има сила, независимо, че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216,ал.2 ГПК (в случая чл.172,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.), по който се е развило производството по делото), т.е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая такава хипотеза не е осъществена.
Молителят е обвързан от влязлото в сила решение като последица от извършено в негова полза разпореждане с имотите, предмет на висящия спор по иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, а обвързаността му не следва от естеството на самото спорно правоотношение.
В производството по предявения иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е допустимо участието само на лица, или на наследниците на лица, които са заявили за възстановяване спорните имоти по реда на ЗСПЗЗ и на лица, за които се твърди, че са притежавали право на собственост към момента на обобществяване на имотите. По самите твърдения на молителя към момента на завеждане на делото по иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ той не е такова лице, нито наследник на такова лице. Наследник е неговият праводател А. Г. К. (който е сключил с молителя договор за продажба на наследството), който е участвал в производството по иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ като ищец.
Лица, които твърдят, че са собственици върху тези имоти към настоящия момент, не са надлежно легитимирани да участват в производството по иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, нито имат качеството на лица, по отношение на които влязлото в сила решение има сила по смисъла на чл.216,ал.2 ГПК (чл.172,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.) (необходими другари, които решението обвързва поради естеството на спорното правоотношение). Поради което от самите твърдения на молителя следва извод, че той не е участник в неделимо спорно правоотношение, което е предпоставка за отмяна по чл.304 ГПК.
Крайният извод е, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане (по същество).
С оглед изхода от настоящото производство молителят няма право на разноски.
Насрещните страни, които са подали писмен отговор, искат да им бъдат присъдени разноски. Искането е основателно само за А. С. К., тъй като в представеното пълномощно и договор за процесуално представителство е посочено само неговото име. Следва да му бъдат присъдени 500 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Искането на останалите насрещни страни е недоказано и не следва да бъде уважено.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. А. К. за отмяна на влязло сила решение № 8700 от 01.12.2010 г. по гр.д. 797 /2008 г. на Районен съд Благоевград, на основание чл.303,ал.1, т.1 и т.5 и чл.304 ГПК.
Прекратява производството по гр.д. № 2149 /2017 г. по описа на Върховния касационен съд, г.к., І г.о.
Осъжда Г. А. К. да заплати на А. С. К., сумата 500 (петстотин) лева за процесуално представителство в настоящото производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2