– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
София, 03.01.2018 година
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 04.10.2017 (четвърти октомври две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3835 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7, ал. 5 от ЗА и е образувано по повод на жалба с вх. № 1922/31.07.217 година, подадена от Е. Н. Н., срещу мълчалив отказ на В. а. с. да се произнесе по жалба с вх. № 1461/16.06.2017 година, подадена от нея и от П. И. К., срещу отказа на избирателната комисия на САК, обективиран в писмо с вх. № 3867/02.06.2017 година.
В жалбата си Е. Н. Н. твърди, че обжалваният от нея мълчалив отказ е незаконосъобразен. Излагат се твърдения за това, че са налице подадени молби за оставка от лица, които са избрани в органите на САК. Непопълването на тези органи с необходимия членски състав могло да доведе до встъпването на тези органи в неизвестен състав. Последното обаче противоречало на решението на общото събрание на САК от януари 2015 година за определяне на броя на членовете на колективните органи на колегията, както и на ЗА. Затова избирателната комисия на САК трябвало да обяви кои от резервните членове на САС, според броя на гласовете трябва да бъдат основни членове. Допълнително неудобство създавало и липсата на нарочно решение на избирателната комисия, с което да се определят резултатите от избора, съгласно изискванията на чл. 106, ал. 3 от ЗА в този смисъл. Затова е направено искане обжалвания мълчалив отказ и отказа на избирателната комисия на САК да довърши процедурата по попълване и персонифициране на колективните органи на САК или евентуално да се дадат указания за довършване на процедурата по чл. 106, ал. 3 от ЗА.
Ответникът по жалбата, а именно В. а. с. не е изразил становище по допустимостта и основателността на същата.
Жалбата на П. И. К. и Е. Н. Н. срещу отказа на избирателната комисия на САК е била подадена във В. а. с. на 16.06.2017 година и е регистрирана с вх. № 1461. Съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗА срокът, в който В. а. с. е трябвало да се произнесе по жалбата изтича на 16.07.2017 година, който е неприсъствен ден. Затова по силата на чл. 60, ал. 4 от ГПК срокът е изтекъл на 17.07.2017 година. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 7, ал. 5 от ЗА, но е недопустима.
Видно от изложеното в подадената от П. И. К. и Е. Н. Н. до В. а. с. жалба с жалба с вх. № 1461/16.06.2017 година, с писмо изх. № 1063/31.05.2017 година К. е поискал от на избирателната комисия на САК да се произнесе за попълване на новоизбраните органи на САК в съответствие с решение от 2015 година на общото събрание на САК за броя на членовете за отделните органи на колегията, както и за техни резервни членове. Излагат се твърдения за това, че са налице подадени молби за оставка от лица, които са избрани в органите на САК. Непопълването на тези органи с необходимия членски състав могло да доведе до встъпването на тези органи в неизвестен състав. Последното обаче противоречало на решението на общото събрание на САК от януари 2015 година за определяне на броя на членовете на колективните органи на колегията, както и на ЗА. Затова избирателната комисия на САК трябвало да обяви кои от резервните членове на САС, според броя на гласовете трябва да бъдат основни членове. Допълнително неудобство създавало и липсата на нарочно решение на избирателната комисия, с което да се определят резултатите от избора, съгласно изискванията на чл. 106, ал. 3 от ЗА в този смисъл. Посочено е, че основния състав на органите на САК е избран с протокол на избирателната комисия от 07.02.2016 година. С последващо произнасяне № 61/15.02.2016 година на избирателната комисия, при условията на чл. 108, ал. 4 от ЗА били заличени избрани от списъка на членове на САС и ДС на САК, като същия списък е бил попълнен със следващите по ред в избирателния протокол. Към момента на подаването на жалбата нямало настъпила промяна в правните и фактически обстоятелства, от момента на приемането на № 61/15.02.2016 година, като били налице постъпили и неразгледани молби на членове от новоизбраните органи за подаване на оставка или напускане.
Отговорът на избирателната комисия на САК на посоченото писмо се съдържа в писмо с вх. № 3867/02.06.2017 година. С него на П. И. К. са били изпратени заверени копия от протоколите на комисията за резултатите от проведените на 31.01.2016 година и на 07.02.2016 година гласувания за избори на органи на САК. Наред с това е посочено, че по искането за произнасяне комисията по депозирани оставки на членове на органите на САК, комисията провела изборите на 30-31.01.2016 година и на 07.02.2016 година, ще се произнесе след влизането в сила на решението по гр. д. № 2362/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., което е образувано във връзка с обжалването на решението на комисията за определяне на изборните резултати. Това становище на избирателната комисия е третирано от П. И. К. и Е. Н. Н. като отказ да се уважи искането им и затова те са го оспорили с подадената от тях до Висшия адвокатски съвет жалба с вх. № 1461/16.06.2017 година.
Правомощията на В. а. с. са уредени в чл. 122, ал. 1 от ЗА, като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че решенията на съвета са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Същевременно липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на В. а. с.. Това произтича от характера на адвокатурата като организация. Както е посочено в чл. 134, ал. 1 от КРБ адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация, която подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗА, съгласно, който адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на В. а. с. и осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на В. а. с. не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от ЗА, тъй като се касае за обща норма регламентираща осъществявания от В. а. с. вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии в рамките на широката им компетентност. Съдебното производство по контрол на решенията на В. а. с. е извън обхвата на общия исков или административен процес и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването или пряко препращане към чл. 7, ал. 7 от ЗА. В този смисъл е константната съдебна практика, намерила израз в определение № 213/08.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 468/2015 година, определение № 387/12.09.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 3926/2015 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о.,; определение № 157/03.04.2012 година, постановено по гр. д. № 385/2012 година, определение № 73/04.06.2013 година, постановено по гр. д. № 1440/2012 година, определение № 22/27.01.2015 година, постановено по гр. д. № 6379/2014 година, определение № 179/24.03.3015 година, постановено по ч. гр. д. № 856/2015 година, определение № 236/01.11.2016 година, постановено по гр. д. № 2803/2016 година, определение № 250/10.01.2017 година, постановено по гр. д. № 3301/2016 година, определение № 128/02.05.2017 година, постановено по гр. д. № 901/2017 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; определение № 1/05.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1869/2010 година, определение № 366/05.11.2014 година, постановено по гр. д. № 4883/2014 година, определение № 188/27.05.2015 година, постановено по гр. д. № 1829/2015 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , а също така и определение № 375/15.01.2008 година, постановено по гр. д. № 325/2007 година по описа на ВКС, 5-членен състав.
С оглед на изложеното решенията на В. а. с. подлежат на съдебен контрол от страна на ВКС само в изрично предвидените от закона случаи-чл. 7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и ал. 5, чл. 19, ал. 7 и ал. 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА. Действието, което П. И. К. и Е. Н. Н. са поискали да бъде извършено от избирателната комисия на САК не попада в обхвата на нито една от посочените разпоредби. Затова дори и то да подлежеше на обжалване пред В. а. с., неговото произнасяне или мълчалив отказ не биха подлежали на обжалване пред ВКС. Наред с това трябва да се вземе предвид, че ЗА е предвидил възможност за обжалване на решенията на избирателните комисии в разпоредбите на чл. 99, ал. 5, чл. 103, ал. 3 и чл. 106, ал. 4 от ЗА. От тях само в последната хипотеза съществува възможност за обжалване на решението на В. а. с. пред ВКС, а в останалите два случая решението на съвета е окончателно. Подлежащият на обжалване по чл. 106, ал. 4 от ЗА акт е решението на избирателната комисия, с което се определя изборния резултат от проведените по реда на чл. 99-чл. 108 от ЗА избори за органи на адвокатската колегия, което е видно и от съвместното тълкуване на чл. 106, ал. 3 и ал. 4 от ЗА Именно това решение на избирателната комисия на САК е било предмет на обжалване по гр. д. № 2362/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Евентуалните последващи решения на избирателната комисия, с които тя би определила, в зависимост от вече обявените изборни резултати, кой от напусналите или подали оставка избрани основни членове на съответния орган на адвокатската колегия от кой от избраните резервни членове ще бъде заместен не представлява решение за определянето на изборния резултат и затова не подлежи на обжалване. Отделен е въпросът дали за такова заместване е необходимо решение на избирателната комисия или то става силата на закона, при наличието на предвидените в разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗА предпоставки за това, сред които не е посочено наличието на такова решение.
С оглед на изложеното подадената от Е. Н. Н., срещу мълчалив отказ на В. а. с. да се произнесе по жалба с вх. № 1461/16.06.2017 година, подадена от нея и от П. И. К., срещу отказа на избирателната комисия на САК, обективиран в писмо с вх. № 3867/02.06.2017 година, жалба с вх. № 1922/31.07.217 година трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Е. Н. Н. от [населено място], [улица], ет. 1, офис 1, срещу мълчалив отказ на В.а. с. да се произнесе по жалба с вх. № 1461/16.06.2017 година, подадена срещу отказа на избирателната комисия на САК, обективиран в писмо с вх. № 3867/02.06.2017 година, жалба с вх. № 1922/31.07.2017 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3835/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.