О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 04.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2053 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №107 от 25.04.2017 г. по в.т.д.№480/2016 г. на АС Пловдив, в частта му, с която след частична отмяна на решение №188 от 26.04.2016 г. по т.д. №863/2014 г. на ОС Пловдив, е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата от 4 800 лв., стойност на улей със ситов модул по договор за покупко-продажба на конусна трошачно-сортировъчна инсталация от 23.01.2014 г. и в частта му, с която е потвърдено решение №188 от 26.04.2016 г. по т.д. №863/2014 г. на ОС Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове: за сумата от 6 000 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в направени от дружеството разходи за изграждане на фундамент за недоставената конусна трошачно-сортировъчна инсталация, съгласно договор за покупко-продажба от 23.01.2014 г., за сумата от 5 000 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в направени от дружеството разходи за изграждане на електрозахранване за недоставената конусна трошачно-сортировъчна инсталация, съгласно договор за покупко-продажба от 23.01.2014 г. и за сумата от 53 941.40 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в заплатена от дружеството сума на [фирма], за времето от 11.03.2014 г. до 30.04.2014г., за наета и заплатена друга трошачно-сортировъчна инсталация.
В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са налице и селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Следва ли и по какъв начин въззвният съд в решението си да извърши тълкуване на клаузите на процесния договор, според критериите на чл.20 от ЗЗД, с оглед съществуването на спор, за да изясни действителната воля на страните и да осъществи самостоятелна преценка на правната квалификация на предявените искове, като изложи изрично мотиви в този смисъл. 2. Може ли въззивният съд в решението си да размени доказателствената тежест между страните и да приеме за недоказан факт /относно изправността на доставената инсталация/, без на ищеца да е възложена от първоинстанционния или от въззивния съд съответна доказателствена тежест за този факт и при положение, че първоинстанционният съд изрично е възложил доказването на този факт на ответника. 3. Може ли с оглед разпоредбите на чл.65, чл.63 и чл.264 от ЗЗД да се приеме, че след като при доставка и пускане на инсталация в експлоатация, кредиторът не е направил възражение относно пълна негодност на машината или за други нейни недостатъци, същият е приел стоката, въпреки, че не е подписан, предвиден от страните в договора, приемо-предавателен протокол, включително и поради констатирани и неотстранени недостатъци на инсталацията, за което длъжникът е уведомен. 4. Може ли да се приеме, че е налице мълчаливо съгласие на страните по договор, за удължаване срока на изпълнението му, при положение, че договорът изрично предвижда всяка негова промяна да се извършва с писмен анекс, а такъв не е подписан и при положение, че са констатирани и не са отстранени недостатъци на процесната инсталация, за което длъжникът е уведомен и кредиторът е трябвало да поръча за своя сметка допълнителна част на инсталацията. 5. Може ли да се приеме, че е налице забава на кредитора при положение, че договорът изрично предвижда приемането на процесната инсталация да стане с подписването на приемо-предавателен протокол, но такъв не е подписан, вкл. и поради констатирани и неотстранени недостатъци на инсталацията, за което длъжникът е уведомен и при положение, че по делото не е доказано длъжникът да е предложил на кредитора подписването на приемо-предавателен протокол.
Ответникът [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като е депозирал и касационна жалба срещу решение №107 от 25.04.2017 г. по в.т.д.№480/2016 г. на АС Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решение №188 от 26.04.2016 г. по т.д. №863/2014 г. на ОС Пловдив, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 12 000 лв., заплатена цена по развален от ищеца по вина на ответника договор за покупко-продажба на конусна трошачно сортировъчна инсталация от 23.01.2014 г., както и да заплати на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 494.81 лв., мораторна лихва върху главницата от 12 000 лв. за периода 09.07.2014 г. -08.12.2014г. и е отхвърлено направено от ответника възражение за прихващане за сума в размер на 6000 лв., платени за транспортиране на инсталацията, за сума в размер на 13 584 лв., платени за извършването на товаро-разтоварни, ремонтни, монтажни и обслужващи дейности и на трошачно-сортировъчни съоръжения и за сума в размер на 12 000 лв., обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на инсталацията без основание за период от 20 дни.
В жалбата се излагат съображения, че решението в посочената част е неправилно, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. За доказателствената стойност на неподписан документ и как следва този документ да бъде ценен в производството. 2. Относно фактическия състав на нормата на чл.87 от ЗЗД за последиците от развалянето на договора и приложението на нормата на чл.88, вр. чл.95 от ЗЗД и по-конкретно: при забава на кредитора, последвана от длъжникова такава, дава ли се право на кредитора да развали договора и придобива ли той качеството изправна страна, за да стори това, а при неизпълнение на договора от двете страни, коя от тях е легитимирана да го развали.
[фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба на [фирма] срещу решението в частта му, с която е потвърдено решение №188 от 26.04.2016 г. по т.д. №863/2014 г. на ОС Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата от 53 941.40 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в заплатена от дружеството сума на [фирма], за времето от 11.03.2014 г. до 30.04.2014г., за наета и заплатена друга трошачно-сортировъчна инсталация, е допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В останалата част касационната жалба на [фирма], както и касационната жалба на [фирма], са процесуално недопустими. В случая предмет на делото са права, произтичащи от търговска сделка, сключена от търговци при упражняване на занятието им, поради което делото е търговско и при цена на исковете /извън горепосоченият/ – под 20 000 лв., на основание чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение в останалата му част не подлежи на касационен контрол.
За да постанови решението, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата от 53 941.40 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в заплатена от дружеството сума на [фирма], за времето от 11.03.2014 г. до 30.04.2014г., за наета и заплатена друга трошачно-сортировъчна инсталация, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на каквито и да е доказателства, че ищецът е сключил договор за наем на някаква друга конкретна машина, като заключението на ССЕ, също не е годна основа за постановяване на осъдително решение, при изрично становище на вещото лице, че във фактурите, на които се позовава ищецът, основанието е „преработка на речна баластра”, което няма как да се свърже с наличие на твърядяното наемно правоотношение.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси /отнасящи се до частта на решението, която не подлежи на касационен контрол/ не са обусловили решаващата воля на съда, поради което по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Страните претендират разноски, но с оглед изхода на правния спор и липсата на доказателства за направени от тях разноски във връзка с касационната жалба на насрещната страна, такива не им се следват.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №107 от 25.04.2017 г. по в.т.д.№480/2016 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №188 от 26.04.2016 г. по т.д. №863/2014 г. на ОС Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата от 53 941.40 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в заплатена от дружеството сума на [фирма], за времето от 11.03.2014 г. до 30.04.2014г., за наета и заплатена друга трошачно-сортировъчна инсталация.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение №107 от 25.04.2017 г. по в.т.д.№480/2016 г. на АС Пловдив, в частта му, с която след частична отмяна на решение №188 от 26.04.2016 г. по т.д. №863/2014 г. на ОС Пловдив, е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата от 4 800 лв., стойност на улей със ситов модул по договор за покупко-продажба на конусна трошачно-сортировъчна инсталация от 23.01.2014 г. и в частта му, с която е потвърдено решение №188 от 26.04.2016 г. по т.д. №863/2014 г. на ОС Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове: за сумата от 6 000 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в направени от дружеството разходи за изграждане на фундамент за недоставената конусна трошачно-сортировъчна инсталация, съгласно договор за покупко-продажба от 23.01.2014 г. и за сумата от 5 000 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в направени от дружеството разходи за изграждане на електрозахранване за недоставената конусна трошачно-сортировъчна инсталация, съгласно договор за покупко-продажба от 23.01.2014 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№2053/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение №107 от 25.04.2017 г. по в.т.д.№480/2016 г. на АС Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решение №188 от 26.04.2016 г. по т.д. №863/2014 г. на ОС Пловдив, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 12 000 лв., заплатена цена по развален от ищеца по вина на ответника договор за покупко-продажба на конусна трошачно сортировъчна инсталация от 23.01.2014 г., както и да заплати на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 494.81 лв., мораторна лихва върху главницата от 12 000 лв. за периода 09.07.2014 г. – 08.12.2014 г. и е отхвърлено направено от ответника възражение за прихващане за сума в размер на 6000 лв., платени за транспортиране на инсталацията, за сума в размер на 13 584 лв., платени за извършването на товаро-разтоварни, ремонтни, монтажни и обслужващи дейности и на трошачно-сортировъчни съоръжения и за сума в размер на 12 000 лв., обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на инсталацията без основание за период от 20 дни и и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№2053/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в тази част.
Определението в прекратителната му част може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС, в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.