О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София, 05.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4071 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба вх. № 7397 от 08.08.2017г. на ответницата Б. П. П. от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 45, срещу решение № 307 от 12.07.2017г. по в. гр. дело № 293/2017г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 107/17.02.2017г. по гр. дело № 1466/2016г. на Пазарджишки районен съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на ответницата и ищеца Н. И. П. дете Г. Н. П. с ЕГН: [ЕГН] е предоставено на бащата и е определено детето да живее при него в [населено място], [община], [улица]; потвърдено е решение № 107/17.02.2017г. по гр. дело № 1466/2016г. на Пазарджишки районен съд в частта, с която е осъдена ответницата да заплаща на малолетното си дете Г. Н. П., чрез нейния баща и законен представител Н. И. П. ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2016г., до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; отменено е решение № 107/17.02.2017г. по гр. дело № 1466/2016г. на Пазарджишки районен съд и е вместо него е постановено друго, с което е определен различен режим на лични отношения на ответницата с детето Г. Н. П.; и по касационна жалба на ищеца Н. И. П. вх. № 7797 от 21.08.2017г. срещу решение № 307 от 12.07.2017г. по в. гр. дело № 293/2017г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 107/17.02.2017г. по гр. дело № 1466/2016г. на Пазарджишки районен съд в частта, с която е обявено, че вина за разстройството на брака има съпругата Б. П. П., като вместо него е постановено друго, с което е обявено, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи; в частта, с която е отменено решение № 107/17.02.2017г. по гр. дело № 1466/2016г. на Пазарджишки районен съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на ищеца и ответницата дете И. Н. П. с ЕГН: [ЕГН] е предоставено на ищеца и е определено детето да живее при ищеца в [населено място], [община], [улица], като вместо него е постановено друго, с което упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете И. Н. П. е предоставено на ответницата и е определено детето да живее при нея в [населено място], [улица], ет. 7, ап. 45; отменено е решение № 107/17.02.2017г. по гр. дело № 1466/2016г. на Пазарджишки районен съд в частта, с която е осъдена ответницата да заплаща на малолетното си дете И. Н. П., чрез нейния баща и законен представител Н. И. П. ежемесечна издръжка в размер на 115 лв., считано от влизане в сила на решението, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като вместо него е постановено друго, с което е осъден ищецът Н. И. П. да заплаща на малолетното си дете И. Н. П., чрез неговата майка и законен представител Б. П. П. ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2016г., до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; отменено е решение № 107/17.02.2017г. по гр. дело № 1466/2016г. на Пазарджишки районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на ответницата с детето И. Н. П., като вместо него е постановено друго, с което е определен режим на лични отношения на ищеца с детето И. Н. П.. Първоинстанционното решение по иска за развод по чл. 49, ал. 1 СК в частта относно прекратяването на брака между страните, сключен с акт за граждански брак №1/25.03.2007г., относно ползване на семейното жилище и издръжката между съпрузите не е обжалвано и е влязло в сила.
По касационна жалба вх. № 7397 от 08.08.2017г. срещу решение № 307 от 12.07.2017г. по в. гр. дело № 293/2017г. на Пазарджишки окръжен съд касаторката – ответница Б. П. П. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваните части и вместо него постановено ново, с което упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Г. Н. П. да бъде предоставено на нея, да бъде определено детето да живее при нея и ищецът да бъде осъден да заплаща на детето Г. Н. П. чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане в сила на решението, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Моли да й бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката – ответница релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: “Сериозни причини по смисъла на т. ІІІ от Постановление № 1/12.11.1974г., по гр. дело № 3/1974г. на Пленум на ВС за разделянето на децата ли са добрите финансови възможности на единия родител и желанието на детето да живее при него, предвид задължението на съда да обсъди не отделните, а съвкупността от конкретните за случая обстоятелства при преценката на интересите на децата?“, за който сочи, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. ІІІ от Постановление № 1/12.11.1974г. по гр. дело № 3/1974г. на Пленума на ВС и с решение № 936 от 28.12.2009г. по гр. дело № 3717/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба – Н. И. П. не подава отговор.
По касационна жалба вх. № 7797 от 21.08.2017г. срещу решение № 307 от 12.07.2017г. по в. гр. дело № 293/2017г. на Пазарджишки окръжен съд касаторът – ищец поддържа, че въззивното решение в обжалваните от него части е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено в тези части и вместо него постановено ново решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, като му бъдат присъдени и деловодните разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като релевира следния въпрос: “Разделяйки двете деца, като е предоставил родителските права за упражняване върху малолетното дете И. на 5 години на майката, а родителските права върху роденото от брака малолетно дете Г. на 10 години – на бащата, съобразил ли е въззивният съд интереса на децата и в кой случай могат да бъдат разделени децата при положение, че в практиката на Върховния съд и разрешенията на тези въпроси, дадени с ППВС 1/74г., Върховният съд е приел, че разделянето на децата трябва да става по изключение и само в интерес на децата и че разделянето на децата трябва да става при наличието на сериозна причина, която е естествена“. Навежда твърдения, че въпросът за родителските права и разделянето на децата е свързан с отстраняване на противоречия в съдебната практика, което сочи, че е една от формите на проявление, с които се свързва понятието развитие на правото.
Ответницата по тази касационна жалба – Б. П. П., подава писмен отговор, в който поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частите, обжалвани от ищеца Н. И. П., а по същество счита, че касационната му жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и в частта им по обективно съединените искове с правно основание чл. 59, ал. 2 СК в рамките на бракоразводния процес са насочени срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт. Същите в горепосочените части обаче не удовлетворяват сочените общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество.
Касационната жалба на ищеца Н. И. П. в частта й, насочена срещу произнасянето на въззивния съд досежно вината на двамата бивши съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, като включено в предмета на иска за развод по чл. 49, ал. 1 СК, е недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК въззивните решения по брачни искове, с изключение на исковете по чл. 59, ал. 2 СК, в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършили пълнолетие деца, не подлежат на касационен контрол. Следователно касационната жалба на ищеца в горепосочената й част като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Въззивният съд е прекратил с развод гражданския брак между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи, на основание чл. 49, ал. 1 СК, в която част като окончателно въззивното решение е влязло в сила.
Предмет на настоящото касационно производство е въззивното решение по исковете за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две малолетни деца, мерките относно тяхното упражняване, местоживеенето на децата, режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Въззивният съд след преценка на събраните по делото доказателства намира, че и двамата родители притежават необходимите морални и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на децата, привързани са към тях, желаят да полагат грижи за тяхното отглеждане и възпитание, отнасят се към тях с уважение и любов, разполагат с материални условия и възможности за отглеждане и възпитание на децата и с помощта на трети лица, а от друга страна малолетните деца са привързани както помежду си, така и към двамата си родители. В тази връзка не кредитира гласните доказателства, ангажирани от ищеца като неподкрепени от други доказателства по делото за укоримо поведение на ответницата по отношение на дъщеря й Г.. Счел е, че няма спор между страните, че от раждането си до момента на фактическата раздяла на родителите, децата са живели заедно в [населено място], Пазарджишко, в двуетажната къща на баща си, леля си и баба си по бащина линия, а след раздялата на родителите, Г., род. на 10. 05. 2007г., е останала в дома на баща си, а И., род. на 22. 09. 2011г., е заживял с майка си в друго населено място /гр. Пазарджик/.
Пазарджишки окръжен съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че упражняването на родителските права по отношение на малолетната дъщеря Г. следва да бъде предоставено на бащата, формирайки различен от първоинстанционния съд извод досежно малолетния син И.. Приемайки, че разделяне на деца се допуска само по изключение, водейки се само от най – добрия интерес за всяко от децата, съобразявайки и задължителните разрешения на ППВС №1/1974г. и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, е намерил, че в интерес на децата е те да бъдат разделени, при наличието на сериозни причини за това. От изслушването по реда на чл. 15 Закона за закрила на детето на 11 годишната Г. е заключил, че тя няма ясна позиция къде иска да живее, но е категорична, че не иска да напуска училището, в което учи, харесва учителите и съучениците си и е свикнала да я гледа баба й по бащина линия. По отношение на бащата въззивният съд е счел, че той притежава необходимия родителски капацитет, няма финансови затруднения, трудово ангажиран е като управител на собствена търговска фирма и материалните условия, при които живее, са добри, подпомаган е в отглеждането и възпитанието на дъщеря си от своята майка, а полът на Г. не е достатъчно основание упражняването на родителските права по отношение на нея да бъде предоставено на майката, тъй като детето няма да бъде лишено от общуване с майката, с която да споделя настъпващите при пубертета промени, поради постановения режим на лични отношения.
По отношение на по – малкото дете – 5 годишния И., Пазарджишки окръжен съд е приел за установено по несъмнен начин, че е с говорен дефект, за преодоляване на който са нужни специфични грижи, както от специалисти – логопед, психолог и ресурсен учител, така и от внимание, което съдът е намерил, че може да му бъде дадено единствено от неговата майка. Въз основа на неоспорените заключения на съдебно-психологичната и съдебно – логопедичната експертизи е заключил, че ответницата е грижовна майка, познаваща потребностите на детето си, реагира адекватно спрямо нуждите му, осигурява редовни посещения при специалисти психолози, логопеди и ресурсни учители, осигурила е в дългосрочен план необходимата логопедична помощ, като в резултат на нейните усилия, грижи и внимание, след раздялата на бившите съпрузи, е регистрирано значително подобряване на устната и фразова реч на И., както и на емоционалното му състояние и социална адаптивност. Поради изградената между И. и майка му здравословна емоционална връзка, както е посочил и съдебният експерт – психолог, всяка промяна би се отразила негативно върху поведението на детето, постигнатите подобрени комуникативност и емоционално състояние. Намерил е, че съобразно представените социални доклади жилищните условия, при които живее майката, са добри, макар обитаваното жилище да е общинско, тя е трудово ангажирана като продавач – консултант и има наличен финансов ресурс да осигурява необходимите средства за това дете, като средства ще бъдат предоставяни и от издръжката от бащата. Освен това ответницата в грижите спрямо И. е подпомагана от своята майка, също трудово заета като шивачка. Обсъдил е и психичното заболяване на брата на ответницата, с когото живеят в едно жилище, което не генерира поведение, несъвместимо с нормалното общуване между хората. Въззивният съд не е кредитирал показанията на св. П. /сестра на ищеца/ и обясненията на ищеца относно неполагане на грижи от страна на ответницата по отношение здравето на И. /слабост и обелени кожички по ръцете/, тъй като са категорично опровергани от заключението на съдебно – психологичната експертиза, според което се касае за белези на развита тревожност у детето и прояви на автоагресия вследствие на преживяно чувство за вина, като това поведение, включващо и запушване на ушите с ръце, когато шумът е много силен или неприятен, е несъзнателно и е защитен механизъм /“най – вероятно е ставало свидетел на конфликтни ситуации между родителите си“/. По гореизложените съображения и при констатирани сериозни причини за разделяне на двете малолетни деца, Пазарджишки окръжен съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето И. на неговата майка.
Определени са на основание чл. 59, ал. 2 СК и мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационните жалби на двете страни не са формулирани правни въпроси, такива не могат да бъдат изведени и съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Релевираните доводи на касаторите представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Те подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори да беше осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване, не се налице релевираните от касаторите допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според задължителните разрешения в Постановление № 1 от 12.XI.1974г. по гр. д. № 3/1974г. на Пленума на ВС при произнасянето на съда относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата, разделянето на деца е допустимо само по изключение, ако сериозни причини налагат това, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н., като във всеки конкретен случай съдилищата могат да приемат и други обстоятелства, имащи характер на сериозни причини за разделянето /решение № 350 от 01. 10. 2012г. по гр. д. № 477/2012г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Във всички случаи разделянето на децата следва да е обусловено и да произтича от техния интерес, който има приоритетно значение при преценката кой родител да упражнява родителските права по отношение на всяко от децата /решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предоставянето на упражняването на родителските права и мерките по отношение на тях и при разделяне на деца следва да произтича от конкретна преценка на съвкупност от конкретни обстоятелствата, при задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни и се степенуват по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите; морален облик; начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това; пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди; изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо; разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита; съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение; жилищно – битови и други материални условия на живот. Обжалваното въззивно решение е съобразено изцяло със задължителната практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, цитирана по – горе, като разделянето на двете малолетни деца на страните е мотивирано с приоритетното значение на интереса на всяко от децата, при наличието на сериозни причини за разделянето: зачитане на мнението на 11 годишното момиче Г. да не променя училищната среда /училище, учители и съученици/, която харесва и в която се развива при отглеждането му от бащата с помощта на бабата, при която то се чувства добре; разликата в пола и възрастта на двете деца и специфичните здравни нужди на 5 годишния И., произтичащи от нетипични за възрастта говорни затруднения, изискващи специализирана помощ от логопед, психолог и ресурсен учител, както и спокойна емоционална среда, грижи и внимание, каквито в изискуемата съвкупност в по-добра и в по-резултатна степен с оглед преодоляване на здравните проблеми и стабилизиране на психо-емоционалното състояние на детето осигурява майката. Преценката за родителския капацитет на бащата и майката и за наличието на сериозни действителни причини за разделяне на двете малолетни деца, въпреки съществуващата привързаност между тях, е извършена въз основа на всички правнозначими критерии, изведени в ППВС № 1 от 12.XI.1974г. по гр. д. № 3/1974г., в тяхната съвкупност, без да са изведени на преден план по-добрите финансови възможности на бащата и желанието на Г. да остане в същата училищна среда, като съвкупната преценка и решаващите изводи, базирани на нея, са ръководени единствено от интереса на всяко от децата. Съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която не се нуждае от осъвременяване и корективно тълкуване, изключва осъществяването и на допълнителното основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по исковете по чл. 59, ал. 2 СК не следва да бъде допуснато. Страните не си дължат разноски пред касационната инстанция, доколкото всяка е депозирала касационна жалба, неудовлетворяваща изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационна жалба с вх. № 7797 от 21.08.2017г. на Н. И. П. срещу решение № 307 от 12.07.2017г. по в. гр. дело № 293/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта му досежно произнасянето за вината на двамата бивши съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, като включено в предмета на иска за развод по чл. 49, ал. 1 СК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 307 от 12.07.2017г. по в. гр. дело № 293/2017г. на Пазарджишки окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в частта му, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. И. П. в горепосочената й част, в едноседмичен срок от връчването му на касатора – ищец. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.