определение по ч.гр.д.№ 27 от 2018 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр.София, 07.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т. Гроздева ч.гр.д.№ 27 от 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК /редакция, преди изм.със ЗИД на ГПК, публ.в ДВ бр.86 от 2017 г., съгласно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по частни жалби на [фирма] срещу определение № 1464 от 01.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 989 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено определение № 2999 от 17.03.2017 г. по гр.д.№ 775 от 2015 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено определение за оставяне без уважение молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.402 ГПК на обезпечение, допуснато с определение № 2524 от 20.022015 г. по същото дело на Варненския окръжен съд и срещу определение № 2335 от 08.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 989 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на определението от 01.06.2017 г.
В частните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалваните съдебни актове и се моли същите да бъдат отменени.
Като основания за допускане на касационното обжалване на първото определение се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според пълномощника на жалбоподателя, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Висящо ли е производството по предявен иск, по който е произнесено решение на първоинстанционния съд, което в тази част не е обжалвано, но по молба на ищеца същото е допълнено с решение по чл.250 ГПК, което допълнително решение е обжалвано и съответно обезсилено с решение на въззивен съд и това решение на въззивната инстанция не е обжалвано ?
2. При постъпила молба за отмяна на допуснато обезпечение, следва ли съдът да извърши преценка на обезпечителната нужда и съответно да отмени обезпечението, ако производството е висящо, но обезпечената претенция е явно неоснователна ?
Освен това, по втория въпрос пълномощникът на жалбоподателя се позовава и на съдебна практика: определение № 281 от 07.05.2009 г. по ч.т.д.№ 246 от 2009 г. на ВКС, ТК, второ т.о., определение № 416 от 15.06.2009 г. по ч.т.д.№ 368 от 2010 г. на ВКС, ТК, второ т.о.
Като основания за допускане на касационното обжалване на второто определение се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според пълномощника на жалбоподателя, определението от 08.09.2017 г. на Варненския окръжен съд противоречи на задължителна практика на ВКС /т.15 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/ по следния правен въпрос: следва ли и компетентна ли е въззивната инстанция да разгледа по същество и се произнесе по евентуално заявена претенция, след като в производството по чл.274, ал.1 ГПК във връзка с чл.402 ГПК е отменил акта на първоинстанционния съд, с който е уважено главното искане?
В писмени отговори от 17.08.2017 г. и от 10.11.2017 г. ответниците по частните жалби В. В. А. и В. В. К. оспорват същите.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо г.о. счита, че подадената частна касационна жалба срещу определението от 01.06.2017 г. е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане поради следното: Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат само два вида въззивни определения- тези, с които е оставена без уважение въззивна жалба срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение на първоинстанционен съд и тези, с които се дава разрешение по същество на други производства. Обжалваното определение на Варненския окръжен съд нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията на определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства /такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство/. В същия смисъл е задължителната практика на ВКС- Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС и т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Без разглеждане като недопустима следва да се остави и частната жалба срещу определението от 08.09.2017 г. С това определение на основание чл.248 ГПК и чл.250 ГПК е допълнено определението от 01.06.2017 г. Доколкото определението от 01.06.2017 г. не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл.248, ал.3 ГПК и чл.250, ал.3 ГПК не подлежи на обжалване пред ВКС и определението от 08.09.2017 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 18654 от 27.06.2017 г. на [фирма] срещу определение № 1464 от 01.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 989 от 2017 г. на Варненския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 27568 от 04.10.2017 г. на [фирма] срещу определение № 2335 от 08.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 989 от 2017 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на тези частни жалби ч.гр.д.№ 27 от 2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.