О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 21.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4687 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на третото лице – помагач на страната на ответника Д. Д. Т. срещу решение № 4669 от 28. 06. 2017г. по в. гр. дело № 4297/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение № 12 от 03.01.2017г. по гр.д. № 55214/2014г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 24 с-в, с което са уважени субективно съединените искове с правно основание чл.26, ал.1 вр.с чл.167, ал.3 ЗЗД, предявени от ищците Л. Я. Щ., Т. И. Щ., В. Я. Щ. и И. А. Щ. срещу ответника [фирма] като е обявена за нищожна ипотека по молба от 01.02.2007г., том I, №69, вх.рег.№ 3044 до Съдията по вписванията на СРС, акт №21, том I, с рег.№ 526/01.02.2007г. върху недвижим имот, описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №20, том I, рег. № 525, дело № 018 от 01.02.2007 г.„ вписан в Служба по вписванията при АВ към МП с вх. № 3043, акт № 36, том VI, дело № 1646/2007г., представляващ УПИ XXXIII-1578 от кв.10 по плана на вилна зона „Б.-разширението”, находящ се в землището на [населено място], [населено място], район П., м. ”Синьото пръте”, с площ от 800 кв.м., заедно с всички подобрения в имота, в обезпечение на отпуснат банков кредит на Г. К. М. и А. А. М. в размер на 98 000 лева, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото пред първоинстанционния съд разноски в размер на 459. 20 лева.
Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че СГС не е обсъдил направените с въззивната жалба и отговора на исковата молба възражения срещу конституирането й като трето лице помагач на страната на ответника, т.к. няма никакви права върху предмета на спора и при извършване на удостоверяването е спазила всички изисквания на ЗННД, включително е проверила всички представени актове за собственост върху имота. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил момента на изтичане на придобивната давност и основанието за придобиване на собствеността от ищците.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторката навежда основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/. “Кога и в кои случаи кредиторът, като конститутивен правоприемник на длъжника е обвързан от силата на пресъдено нещо, с която между длъжника и едно друго лице или лица е установено, че в полза на длъжника върху ипотекираната или заложена вещ съществува или не съществува право на собственост?“; 2/. “Кога и в кои случаи кредиторът е обвързан от силата на пресъдено нещо, с която между длъжника и едно друго лице или лица е установено, че в полза на другото лице/лица е изтекла придобивна давност и то след сключване на договора за ипотека/вписване на молба за законна ипотека именно върху ипотекирания имот?“; 3/. „От кой момент се зачитат и са противопоставими на ипотекарния кредитор правните последици на придобивната давност като придобивно основание по чл. 79 от Закона за собствеността, изтекла в полза на трето лице, различно от ипотекарния длъжник?“; 4/. „Какви са субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС и разпростират ли се те по отношение на ипотекарния кредитор, който не е бил страна по предявен след сключването на ипотеката иск срещу ипотекарния длъжник за принадлежността на ипотечното право и то към момент, следващ сключването на договор за ипотека/ вписване на молба за законна ипотека?“; 5/. „Ползва ли се с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК нотариален акт за собственост върху имот, придобит по давностно владение?“; 6/. „Каква е правната стойност на мотивите на съдебния акт по преюдициални въпроси, за разрешаването на които е извършен косвен съдебен контрол върху актове за земеделска реституция, когато в предмета на спорното право не е направено искане за прогласяване на недействителността им и такова произнасяне липсва в диспозитива на крайния съдебен акт?“; 7/. „Може ли да бъде извършван косвен съдебен контрол върху решения на Общинска служба по земеделие/ Поземлена комисия без участие на адресатите на тези решения, свързани със земеделска реституция, независимо дали те са позитивни- признаващи и възстановяващи правото на собственост или отказват поисканото възстановяване?“; 8/. „При какви нарушения на нотариалното удостоверяване на молба за законна ипотека, свързани с конкретни задължения на нотариуса по ЗННД може да бъде ангажирана регресната му отговорност?“.
Ответниците по касационната жалба /ищци в производството/ – Л. Я. Щ., Т. И. Щ., В. Я. Щ. и И. А. Щ. депозират писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържат становище за неоснователност на касационната жалба и за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на третото лице – помагач, макар подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, е насочена срещу неподлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 във вр.с чл.167, ал.3 ЗЗД по граждански спор, с цена на всеки иск под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената на иска за прогласяване нищожност на договор за ипотека се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в: определение № 500 от 16. 11. 2016г. по ч.т.д. № 2223/2016г. на І т.о.; определение № 87 от 07. 03. 2016г. по ч. гр. д. № 602/2016г. на ІІІ г.о.; определение № 1070 от 30. 12. 2011г. по ч.т.д. № 700/2011г. на ІІ т.о. и др.. В решение № 98 от 27. 04. 2017г. по гр. д. № 60379/2016г. на ІV г.о. е посочено, че цената на иска за прогласяване нищожността на ипотека се определя от по – малката сума между данъчната оценка на ипотекирания имот и размера на обезпечения дълг, „тъй като е напълно възможно, както голям кредит да бъде частично обезпечен с нескъп имот / в който случай по иска за недействителност на обезпечението размерът на дълга не би имал значение/, така и много скъп имот да бъде ипотекиран за обезпечаването на малък дълг /в който случай по иска за недействителност на обезпечението цената на имота не би имала значение/.“ Настоящият съдебен състав намира, че гореизложените разбирания за определяне на цената на иск за нищожност на договорна ипотека следва да намерят приложение и по исковете за нищожност на законна ипотека, каквато е процесната ипотека. Данъчната оценка на процесния ипотекиран имот към подаването на исковата молба е в размер на 3 796.30 лева /видно от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, л. 5 от гр.д.55214/14г. на Софийски районен съд/, а обезпеченото вземане е в размер на 98 000 лева, т. е. предявените субективно съедини искове са с цена равна на данъчната оценка на ипотекирания имот, която е под 5 000 лв.. Съгласно изричната норма на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК въззивното решение по тях е окончателно, като изключено от касационния контрол. Ето защо подадената касационната жалба срещу това решение е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимa касационната жалба на Д. Д. Т., с адрес [населено място], [улица], ет. 1, чрез адв. Б. П., срещу решение № 4669 от 28. 06. 2017г. по в. гр. дело № 4297/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.