О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 28.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4452 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 91 от 10. 07. 2017г. по гр.д. № 91/2017г. на Силистренски окръжен съд в частта му, с която е отменено решение № 10/13.02.2017г., постановено по гр.д. № 1395/2016г. по описа на Силистренски районен съд, в частта, с която на основание чл.88 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2 202. 55 лв. – обезщетение за пропуснати ползи поради частично неизпълнение на договор № 240/25.08.15г., ведно със законната лихва от 29.09.2016г. до окончателното й изплащане и в частта, с която е реализизирана отговорността на ответника за разноски по делото в размер на 1 190 лв., като вместо това е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.88 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 2 202.55 лв., ведно със законната лихва от 29.09.2016г. до окончателното й изплащане, както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен горепосоченият иск за пропуснати ползи за разликата от 2202.55 лева до 5662.74 лева, като ищецът е осъден да заплати на [община], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 500 лв.- разноски за въззивното и първоинстанционното производство по компенсация.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с влязло в сила решение № 127/11.12.2015 г. по в.т.д. 276/2015 г. на Апелативен съд- Бургас, без да формулира правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, разрешени в обжалваното въззивно решение, представляващи общото основание за селектиране на касационните жалби.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – [община] депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за недопустимост на касационната жалба с оглед цената на иска с правно основание чл. 88 ЗЗД за пропуснати ползи и евентуално за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски за касационното производство.
Касаторът [фирма] депозира и частна касационна жалба срещу определение № 202 от 25. 09. 2017г. по гр. д. № 91/2017г. на Силистренски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на обжалваното в настоящото производство въззивно решение в частта за разноските. Поддържа, че съдебните разноски за двете страни в първата и втората съдебна инстанции са погрешно изчислени, считайки, че при правилното им изчисляване и след компенсация, ответникът му дължи сумата 447. 94 лв., която моли да му бъде присъдена.
Ответникът по частната касационна жалба [община] не подава отговор и не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че касационната жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по търговски спор с цена на иска 5 662.74 лв., попадащ в приложното поле на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Като подадена срещу окончателно съдебно решение касационната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, в приложимата редакция от ДВ, бр. 50 от 03. 07. 2015г., в сила от 07. 07. 2015г., не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предявеният иск с правно основание чл. 88 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договор за наем на земеделски земи под формата на пропуснати ползи /нереализирана печалба от посев на земеделска култура/ има за предмет търговски спор, тъй като правопораждащият спорното право юридически факт е наемен договор, сключен с търговец /ищеца/, свързан с упражняваното от него занятие, видно от предмета му на дейност, вписан в търговския регистър. Съгласно чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат за двете страни, когато за едната от тях е търговска и не следва друго от този закон /чл. 287 ТЗ/. Търговският характер на сключения между страните договор за наем на земеделска земя определя делото като търговско и с оглед на цената на иска за пропуснати ползи, обуславя необжалваемост пред касационната инстанция на атакуваното въззивно решение.
С оглед необжалваемостта пред касационната инстанция на въззивното решение, на основание чл. 274, ал. 4 и чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, недопустима се явява и частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд, постановено по молба с правно основание чл. 248 ГПК, което също е окончателно /определение № 186 от 17. 06. 2015г. по т.д.№559/2014г. на Първо т.о. на ВКС и определение № 489 от 27. 12. 2016г. по ч. гр. д. № 5365/2010г. на Трето г.о. на ВКС/.
На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като неподопустими: касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 91 от 10. 07. 2017г. по гр.д. № 91/2017г. на Силистренски окръжен съд в обжалваната му част по иска с правно основание чл. 88 ЗЗД за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за наем на земеделски земи, и частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу определение № 202 от 25. 09. 2017г. по гр. д. № 91/2017г. на Силистренски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.