6
определение по гр.д.№ 3407 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3407 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. Д. срещу решение № 36 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 1830 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 2483 от 22.06.2016 г. по гр.д.№ 2341 от 2012 г. на Варненския районен съд за извършване на делбата в следните негови части:
1. Частта, с която Б. М. Д. е осъден да заплати на Р. М. Б. за уравнение на дяловете им сумата 15 472 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане;
2. Частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл.12, ал.2 от Закона за наследството за заплащане на сумата 23 665,66 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от увеличената стойност на един от съсобствените имоти с идентификатор 10135.2723.329 по кадастралната карта на [населено място], в.з.“Т.“, м.“Ваялар“, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в резултат на изграждането в него на вилна сграда в груб строеж в периода 1987-2005 г.;
3. Частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. евентуален иск за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от разходите, направени за изграждане на горепосочената сграда;
4. Частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за сумата 1 500 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от увеличената стойност на вилната сграда в резултат на направата на покрив през периода от 2009-2010 г.;
5. Частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу П. Б. М. иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за сумата 1 500 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от увеличената стойност на вилната сграда в резултат на направата на покрив през периода от 2009-2010 г.;
6. Частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за сумата 2296,33 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от разходите, направени за вилната сграда и
7. Частта за присъдените разноски и държавни такси по исковете.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора практика на ВКС /решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 3194 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 616 от 15.12.2008 г. по т.д.№ 530 от 2008 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 107 от 27.07.2015 г. по т.д.№ 4680 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 193 от 09.01.2015 г. по гр.д.№ 5685 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 230 от 15.12.2016 г. по гр.д.№ 2326 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 161 от 29.02.2016 г. по гр.д.№ 2272 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 114 от 26.06.2015 г. по гр.д.№ 6900 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 481 от 11.01.2011 г. по гр.д.№ 884 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 148 от 11.05.2010 г. по гр.д.№ 3243 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 467 от 12.12.2011 г. по гр.д.№ 1588 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 70 от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 304 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 788 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 1740 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните посочени от касатора и доуточнени от съда въпроси:
1. Може ли съдът да определи пазарната оценка на имота, чиято делба се извършва, като възприеме заключение на вещо лице, без да прецени доказателствената сила на това заключение и неговата обоснованост и без да изложи мотиви, да извърши анализ и да обсъди поотделно и другите приети по делото експертизи за тази оценка ?
2. Дали претенция за заплащане на увеличена стойност на делбения имот на основание чл.12, ал.2 ЗН е претенция по сметките, по която съдът следва да се произнесе във втората фаза на делбата ?
В писмен отговор от 10.04.2017 г. ответницата Р. М. Б. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
В становище от 13.07.2017 г. ответникът П. Б. М. счита жалбата за основателна.
С определение № 181 от 18.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 3406 от 2017 г. ВКС, ГК, първо г.о. е съединил за общо разглеждане с настоящото дело подадената от Б. М. Д. частна жалба срещу определение № 924 от 05.04.2017 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 1830 от 2016 г., с което е оставена без уважение молбата на Б. Д. за изменение на постановеното по това дело решение в частта за разноските, чрез редуциране на определената от съда държавна такса.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното:
1. По касационната жалба срещу решението на Варненския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Б. М. Д. да заплати на Р. М. Б. за уравнение на дяловете им сумата 15 472 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане: За допускане на касационното обжалване на решението в тази част касаторът е поставил само един правен въпрос: може ли съдът да определи пазарната оценка на имота, чиято делба се извършва, като възприеме заключение на вещо лице, без да прецени доказателствената сила на това заключение и неговата обоснованост и без да изложи мотиви, да извърши анализ и да обсъди поотделно и другите приети по делото експертизи за тази оценка. Действително, този въпрос е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на съда в обжалваното решение по отношение на определената в него пазарна цена на имотите, чиято делба се извършва. По този въпрос обаче няма противоречие между обжалваното решение и установената и посочена от касатора практика на ВКС. В съответствие с тази практика в решението си въззивният съд е взел предвид, че по делото са изслушани три експертизи за оценка на делбения имот във в.з.“Т.“, м.“Ваялар“ /една единична и две тричленни/ и обосновано е приел, че действителната пазарна стойност на този имот е тази, посочена в заключението на втората тричленна експертиза. Не отговаря на истината твърдението на касатора, че в това заключение на тричленната експертиза в цената на имота е заложена два пъти цената на дворното място. Поради изложеното не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
2. По касационната жалба срещу решението на Варненския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл.12, ал.2 от Закона за наследството за заплащане на сумата 23 665,66 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от увеличената стойност на един от съсобствените имоти с идентификатор 10135.2723.329 по кадастралната карта на [населено място], в.з.“Т.“, м.“Ваялар“, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в резултат на изграждането в него на вилна сграда в груб строеж в периода от 1987-2005 г.: За допускане на касационното обжалване на решението в тази част касаторът е поставил само един въпрос: дали претенция за заплащане на увеличена стойност на делбения имот на основание чл.12, ал.2 ЗН е претенция по сметките, по която съдът следва да се произнесе във втората фаза на делбата. Този въпрос обаче не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и като такъв не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението в тази част поради следното: Решението на въззивният съд за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Б. Д. срещу Р. Б. иск по чл.12, ал.2 ЗН за сумата от 23 665,66 лв. не е обусловено от извод, че претенцията за заплащане на увеличената стойност на делбения имот в м.“Ваялар“ не е претенция по сметките и не може да се разглежда във втората фаза на делбата. Напротив, съдът е приел, че това е претенция по сметки, поради което я е разгледал /приел я е за допустима/, но е отхвърлил същата като неоснователна и недоказана. Конкретно съдът е приел, че Б. Д. не е доказал, че приживе на наследодателката /починалата му съпруга Р. П. Д./ е спомогнал да се увеличи имуществото й, като е изградил с лични средства вилната сграда в имота- не е ангажирал доказателства затова, а и със силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата между страните било установено, че вилната сграда не е изградена с лични средства на Б. Д. и че наследодателката също има принос за изграждането на тази сграда в режим на съпружеска имуществена общност.
3. По касационната жалба срещу решението на Варненския окръжен съд в останалите му обжалвани части /с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. евентуален иск за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от разходите, направени за изграждане на горепосочената сграда; с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за сумата 1 500 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от увеличената стойност на вилната сграда в резултат на направата на покрив през периода от 2009-2010 г.; с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу П. Б. М. иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за сумата 1 500 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от увеличената стойност на вилната сграда в резултат на направата на покрив през периода от 2009-2010 г. и с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за сумата 2296,33 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от разходите, направени за вилната сграда/: Всеки един от тези обективно съединени с иска за делба искове е с цена до 5000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК, редакция преди изменението на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г. /сега чл.280, ал.3, т.1 ГПК/, въззивното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване. Поради това касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
4. По частната жалба на Б. Д. срещу определение № 924 от 05.04.2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, чрез редуциране на определената от съда държавна такса: Обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено поради следното: В решенията си първоинстанционният и въззивният съд са определили размера на дължимата от Б. Д. държавна такса в размер, определен съобразно чл.1 и чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК: 8040,96 лв., представляваща 4 % върху дела на Б. Д. от делбените имоти на стойност 201 024 лв./ плюс 1066,63 лв., представляваща 4% от цената на предявените от Б. Д. и съединени с иска за делба искове по сметки с цена 26 665,66 лв./. Доколкото с настоящото определение не се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно определените пазарни стойности на делбените имоти, съответно стойности на дяловете на съделителите и присъдените суми за уравнение на дяловете и решението на въззивния съд в тази част влиза в сила, няма основание за изменение /намаляване/ на присъдената от съда държавна такса, определена съобразно стойността на дела на Б. Д. от двата делбени имота.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК касаторът дължи на ответницата по жалбата Р. Б. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 800 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на Б. М. Д. срещу решение № 36 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 1830 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 2483 от 22.06.2016 г. по гр.д.№ 2341 от 2012 г. на Варненския районен съд по извършване на делбата в следните негови части:
1. Частта, с която Б. М. Д. е осъден да заплати на Р. М. Б. за уравнение на дяловете сумата 15 472 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане;
2. Частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл.12, ал.2 от Закона за наследството за заплащане на сумата 23 665,66 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от увеличената стойност на един от съсобствените имоти с идентификатор 10135.2723.329 по кадастралната карта на [населено място], в.з.“Т.“, м.“Ваялар“, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в резултат на изграждането в него на вилна сграда в груб строеж в периода 1987-2005 г.и
3. Частта за присъдените разноски и държавни такси.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на Б. М. Д. срещу решение № 36 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 1830 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 2483 от 22.06.2016 г. по гр.д.№ 2341 от 2012 г. на Варненския районен съд в следните негови части:
1. Частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. евентуален иск за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от разходите, направени за изграждане на горепосочената сграда;
2. Частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за сумата 1 500 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от увеличената стойност на вилната сграда в резултат на направата на покрив през периода от 2009-2010 г.;
3. Частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу П. Б. М. иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за сумата 1 500 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от увеличената стойност на вилната сграда в резултат на направата на покрив през периода от 2009-2010 г. и
4. Частта, с която е отхвърлен предявения от Б. М. Д. срещу Р. М. Б. иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за сумата 2296,33 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от разходите, направени за вилната сграда.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 924 от 05.04.2017 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 1830 от 2016 г., с което е оставена без уважение молбата на Б. М. Д. за изменение на решение № 36 от 13.01.2017 г. по същото дело в частта за присъдената държавна такса.
ОСЪЖДА Б. М. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.М. С. да заплати на Р. М. Б. със съдебен адрес: [населено място], ул.Ал.Д.“ № 45, ет.4, чрез адв.В. Д. на основание чл.78 ГПК сумата 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.