О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 962 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Етажна собственост на четириетажна жилищна сграда с партерно и подземно ниво, с административен адрес: [населено място], м. „Асаница“, [улица], срещу определение № 5619 от 09. 11. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 871/2017г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2951 от 17. 05. 2017г., с което е прекратено производството по гр. дело № 292/ 2017г. на Разложки районен съд с предмет – искове с правно основание чл. 422 ГПК за разходи за вноска за управление и поддържане на общите части на етажната собственост в размер на 500 евро и за вноска за фонд резервен за същата етажна собственост в размер на 150 евро, поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора съгласно Регламент /ЕС/ 1215/2012г.. Касаторът навежда доводи за неправилност на атакуваното прекратително определение, излагайки съображения за приложимост на специалната и изключителна компетентност на българския съд по спора съгласно Регламент /ЕС/ 1215/2012г..
Ответникът по частната касационна жалба – Д. Р. У., гражданин на И., подава отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото първоинстанционно определение, с което е прекратено исково производство по искове с правни основания чл. 422 ГПК, след производство по издаване на европейска заповед за плащане по реда на чл. 12 Регламент № 1896/2006г. на ЕП и на Съвета на европейските общности, с цена на исковете 500 евро и 150 евро, поради некомпетентност на българския съд. Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, но само доколкото не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Според последната от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. Нормата на чл. 28 КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентост на българския съд, не съдържа специална уредба на това производство, извън общите процесуални норми на ГПК за касационно обжалване. Това разбиране е възприето във формираната съвременна преобладаваща практика на ВКС, обективирана в: определение № 81 от 22. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 411/2018г. на Трето г.о; определение № 6 от 04. 01. 2018г. по ч. гр. д. № 5046/2017г. на Четвърто г.о.; определение № 80 от 19. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 479/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 15 от 10. 01. 2018г. по ч. гр. д. № 1/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 68 от 12. 02. 2018г. по ч.гр.д. № 410/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 88 от 22. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 420/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 593 от 08. 12. 2017г. по ч. гр. д. № 4775/2017г. на Четвърто г.о.; определение № 495 от 20. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 4782/2017г. на Трето г.о.; определение № 465 от 08. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 4519/2017г. на Трето г.о.; определение № 584 от 05. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 4518/2017г. на Четвърто г.о.;. определение № 602 от 14. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 3980/2017г. на Четвърто г.о. и др., поради което настоящият съдебен състав намира, че следва да се съобрази с него. След като по изричното разпореждане на закона /чл. 280, ал. 3 ГПК/, по определени категории дела е постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения, освен ако те са постановени за първи път от въззивната инстанция /чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК/.
Настоящото исково производство е образувано по искове за установяване на дължими разходи за поддръжка и ремонт на етажна собственост, като всеки от исковете е с цена под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК евентуално въззивно решение по тях не би подлежало на касационно обжалване. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и всички определения по това дело от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, вкл. атакуваното, с което въззивният съд е оставил без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото първоинстанционно определение, с което производството е прекратено.
Като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, въззивно определение, настоящата частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Отбелязването в атакувания въззивен съдебен акт, че той подлежи на обжалване, не е обвързващо, щом е приложима нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба с вх. № 4435 от 21. 12. 2017г. на Етажна собственост на четириетажна жилищна сграда с партерно и подземно ниво, с административен адрес: [населено място], м. „Асаница“, [улица], срещу определение № 5619 от 09. 11. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 871/2017г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.