О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. София, 26.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 318 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата С. Н. П. срещу решение № 411 от 11. 10. 2017г. по в. гр. дело № 620/2017г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 846 от 04. 07. 2017г. по гр. дело № 761/2017г. на Русенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу И. Д. И. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 7 520 лв., съставляваща стойността на извършени ремонтни дейности в имот в [населено място], обл. Р., през периода 2012г. – 2014г. и за сумата 1 000 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил марка „Волво“, с рег. [рег.номер на МПС] , през периода: 01. 10. 2016г. – 19. 01. 2017г..
Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е при наличие на вложени средства от единия съпруг в жилище на другия бивш съпруг, владеещ жилището, да не му бъдат признати вложени лични средства за ремонт на това жилище?; 2. Необходимо ли е въззивният съд да обсъжда твърденията на страните и събраните доказателства относно претенцията за неоснователно обогатяване и да мотивира конкретни изводи въз основа единствено на техни твърдения за необходими предпоставки за уважаване на претенцията съобразно доказателствата по делото? и 3. Как се разпределя доказателствената тежест за доказване на факта, че ответникът – ползвател е вложил средства в имота в определен размер и възможно ли е въпреки, че ползва имота, да не се е обогатил неоснователно?.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – И. Д. И. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт в частта му досежно иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 7 520 лв.. В горепосочената част обаче не са налице общото и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба в частта срещу въззивното решение по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 1 000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил марка „Волво“, с рег. [рег.номер на МПС] , през периода: 01. 10. 2016г. – 19. 01. 2017г., е недопустима като насочена срещу окончателен въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Поради това в тази й част тя следва да бъде оставена без разглеждане.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението към касационната жалба на ищцата не са формулирани правни въпроси, които да са обусловили решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение. Въззивният съд е приел за неосъществен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, изхождайки от безспорното между страните в процеса обстоятелство, че собственик на недвижимия имот, в който ищцата твърди, че е вложила лични средства за процесните ремонтни дейности, е не ответникът /бивш нейн съпруг/, а синът на последния. При извършване на необходими и/или полезни разноски в чужд имот, неоснователно обогатяване може да възникне по отношение на титуляра на правото на собственост или на вещното право на ползване, но не и по отношение на лице, ползващо вещта на облигационно основание, каквото безспорно е ответникът. Русенски окръжен съд е изложил и доводи за недоказаност на твърдението на ищцата за влагане на лични средства в процесните строително – монтажни работи, но те са допълнителни, а не решаващи. Поради гореизложеното не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване и това е достатъчно обстоятелство за недопускане на касационен контрол, без да е нужно обсъждането на релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 800лв. – хонорар за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 04. 01. 2018г..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на С. Н. П. срещу решение № 411 от 11. 10. 2017г. по в. гр. дело № 620/2017г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, в частта му досежно иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 1 000 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил марка „Волво“, с рег. [рег.номер на МПС] , през периода: 01. 10. 2016г. – 19. 01. 2017г..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 411 от 11. 10. 2017г. по в. гр. дело № 620/2017г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия в останалата му част.
ОСЪЖДА С. Н. П., ЕГН: [ЕГН], да заплати на И. Д. И., ЕГН: [ЕГН], сумата 800 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторката, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.