2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 26.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1385 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. И. С. с адрес в [населено място], представлявана от адв. И. С., против определение № 4248 от 20 февруари 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1322 по описа на Софийския градски съд за 2018 г., с което е потвърдено разпореждане № 269808 от 16 ноември 2017 г., постановено по гр.д. № 16997 по описа на районния съд в [населено място] за 2017 г. за оставяне без уважение на молбата на С. за издаване на обратен изпълнителен лист за заплатени в полза на [фирма] суми по изпълнително дело № 435/2010 г. на частния съдебен изпълнител У. Д. с рег. № 858 от КЧСИ.
В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение по съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245 ГПК. Навежда се оплакване за очевидна неправилност на определението в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК (в редакция след ДВ бр. 86/2017 г.), тъй като съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 245 ГПК и когато разглежда отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК (чл. 439 ГПК), а като е приел противното, съдът е допуснал очевидно нарушение на процесуалния закон.
По делото се установява, че производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на В. С. против [фирма], с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за недължимостта на сумата от 6209,15 лева по издаден срещу С. изпълнителен лист, от която главница от 4492,83 лева, представляваща неплатена топлинна енергия, лихва за забава за периода 01.03.2005 г. – 20.10.2009 г. от 1287,31 лева, и 429,01 лева разноски, поради погасяването й по давност. С влязло в сила решение № 182767 от 28 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 16997 по описа на районния съд в [населено място] за 2017 г., искът е изцяло уважен, като е прието, че по образуваното срещу С. изпълнително дело не са били предприети изпълнителни действия по молба на взискателя в течение на три години, поради което и вземането като периодично е погасено в кратката тригодишна давност. След влизане в сила на решението с молба от 14 ноември 2017 г. ищцата е поискала от районния съд издаването на обратен изпълнителен лист за сумите, събрани от нея в хода на изпълнителното производство, образувано по процесния изпълнителен лист. С разпореждане от № 269808 от 16 ноември 2017 г., постановено по гр.д. № 16997/2017 г. на районния съд в [населено място], искането е оставено без уважение.
С обжалваното определение на въззивния съд се приема в съгласие с доводите на първоинстанционния, че обратен изпълнителен лист се издава при допуснато предварително изпълнение на съдебно решение, ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, както и в хипотезата на т. 13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, според която е допустимо издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне изцяло или частично на иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, поради невъзникване на вземането, недействителност на основанието, от което произтича вземането или поради погасяване на вземането по давност, както и при прекратяване на производството по иска по чл. 422 ГПК.
Частната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Разпореждането по чл. 407, ал. 1 ГПК, с което се издава или отказва издаването на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане, тъй като не попада в посочените категории съдебни актове, подлежащи на триинстанционен контрол. Съгласно даденото с ТР № 1/17.01.2001 г. по т.д. № 1/2001 г., ОСГК, ВКС, разрешение по тълкуването на чл. 244, ал. 1 ГПК /отм./, аналогичен на чл. 407, ал. 1 ГПК (в сила от 1 март 2008 г.), пред ВКС подлежи на обжалване с частна жалба разпореждането за издаване на изпълнителен лист, когато за първи път е постановено от въззивен съд, от което следва, че контролът по отношение на разпореждане на първоинстанционния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби само когато съдебният акт е постановен за първи път от въззивен съд. В настоящия случай с обжалваното определение е потвърдено разпореждане, с което не е уважена молба за издаването на изпълнителен лист. С произнасянето по същество на частната жалба от въззивния съд, разпореждането на районния съд е влязло в сила и с него е изчерпан инстанционният контрол по чл. 407 ГПК, поради което жалбата, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. И. С. против определение № 4248 от 20 февруари 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1322 по описа на Софийския градски съд за 2018 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: