О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
Гр.София, 15.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 848/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Н. Г. Н., адвокат от Сливенска АК, процесуален представител на Л. Р. П., срещу определение № 96 от 19 януари 2018 г. на Старозагорския ОС по ч.т.д.№ 1008/2018 г., с което е потвърдено определение № 2846/6.11.2017 г. по гр.д.№ 6109/2017 г. на Районен съд Стара Загора. С преграждащото решението на делото първоинстанционно определение е прекратено производството поради недопустимост на иска, предявен от Л. Р. П. против [фирма] София и [фирма] София за прогласяване нищожност на договор за цесия между тях от 21 март 2016 г. на основание чл. 26 ал.1 и ал.2 ЗЗД. В касационната частна жалба на ищцата се поддържа, че въззивното определение на Старозагорския окръжен съд е нищожно, недопустимо и неправилно. Претендира се отмяната му.
В срока за отговор на частната жалба „Ф. България“ Е. и [фирма] изразяват становище, че същата е недопустима с оглед цената на иска и евентуално неоснователна.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е обосновал приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК, както и с вероятна недопустимост на обжалваното определение.
При преценка на допустимостта на частната жалба Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Предявеният иск е за прогласяване нищожност на договор за цесия между ответните търговски дружества от 21 март 2016 г., чийто предмет са вземанията срещу ищцата Л. Р. П. по договор за кредит от 18 март 2014 г. №[ЕИК] на обща стойност 551,86 лв. По заявление на цесионера [фирма] срещу кредитополучателката на сумата 500 лв. в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3289/29.11.2016 г. по чл.410 ГПК, както следва: за сумата 409,88 лв., представляваща главница, за сумата 96,36 лв., представляваща възнаградителна лихва, за сумата 63,76 лв., представляваща лихва за забава и за сумата 45,62 лв.такса. Общият размер на вземанията възлиза на 615,62 лв. С издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на изпълнителен лист е обоснован правният интерес от предявяването на иска за нищожност на договора, с който са цедирани вземания по договор за потребителски кредит. Спорът дали договорът е нищожен е спор относно съществуването му и цената на иска се определя от стойността на договора съобразно чл.69 ал.1 т.4 ГПК, която в случая е стойността на цедираните вземания – евентуално въззивно решение по делото, което е търговско, не би подлежало на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280 ал. 2 т. 1 ГПК с оглед цената на иска. Не подлежат на касационен контрол и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, по силата на разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК.
На второ място – в уважения от въззивния съд срок не е била отстранена и констатираната от него нередовност на касационната част – на жалба по чл.275 ал.2 във вр.чл. 261 т. 4 ГПК – представеният на 12.02.2018 г. документ за плащане на държавна такса е по друго дело на Окръжен съд Стара Загора – № 1998/2018 г. съгласно посоченото основание за плащане /лист 4 в досието на настоящото дело/, а не № 1008/2018 г.
По изложените съображения частната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Л. Р. П. с вх. № 1646/02.02.2018 г. на ОС Стара Загора срещу Определение № 96/19 януари 2018 г. по ч.т.д.№ 1008 по описа за 2018 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: