О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 16.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.03.2018 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3872 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. П., действаща като ЕТ с фирма „А. П. – Н.“ срещу въззивно решение № 885 от 05.07.2017 г. по възз. гр. д. № 1051 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с която е обезсилено изцяло първоинстанционното решение на Асеновградски районен съд и производството по делото по извършване на делба е прекратено.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни Р. Д. А. и Д. И. А. не са подали писмени отговори.
Касационната жалба е допустима в частта и срещу частта от въззивното решение по извършване на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване, както и в частта по присъденото по реда на чл.344,ал.2 ГПК обезщетение срещу ползването до окончателното извършване на делбата.
Касационната жалба е недопустима в частта и срещу частта от въззивното решение по претенцията по сметки с правно основание чл.31,ал.3 ЗС с цена 2 715 лева, която съгласно чл.280,ал.3 ГПК, предишна ал.2, в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. представлява отделен иск за парично вземане с цена под 5 000 лева, който не подлежи на касационно обжалване. В тази част касационната жалба съгласно чл.286,ал.1,т.3 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане.
Въззивният съд е приел следното:
От фактическа страна: До делба е допусната многофамилна едноетажна сграда с площ 184 кв.м. с изключение на магазин с площ 64 кв.м. в дворно място с площ 324 кв.м. Вещото лице, което е изготвило заключението, не е открило на място такъв обект, а сграда, която няма нищо общо с описаната в представените по делото нотариални актове и записите в КККР. Съществуващата сграда е многофамилна, пристроявана и надстроявана и вещото лице е категорично, че не може да отдели обекта, описан в решението по допускане на делбата, от този, открит при огледа и няма как съществуващият обект да бъде разделен на две самостоятелни жилища, тъй като не отговаря на изискванията за самостоятелен обект, съгласно действащите строителни правила и норми.
От правна страна: По време на втората фаза на делбата са установени новонастъпили факти – че сградата, обект на делбата вече не съществува във вида и обема, в който е допусната до делба. Тя е изцяло преустроена, чрез пристрояване и надстрояване. Установено е, че няма възможност вещта, допусната до делба, да бъде отделена от съществуващата нова вещ, като бъдат оформени два самостоятелни обекта, тъй като същите не отговарят на действащите строителни правила и норми. При тези данни въззивният съд е приел, че допуснатият до делба обект вече не съществува в правния мир във вида в който е описан. Налице е нов обект, неразделна част от който е допуснатият до делба обект, доколкото същият е престанал да съществува като самостоятелен такъв, а представлява неразделна част от новообразуван. Невъзможност да се извърши делба е налице и по отношение на допуснатото до делба дворно място, тъй като не са налице данни, дали същото представлява самостоятелен обект, предвид установяване наличието на съществуваща жилищна сграда.
Така въззивният съд е формирал крайния извод, че поради невъзможност да се извърши съдебна делба на допуснатия до делба обект, производството по делото следва да бъде прекратено, включително и по предявените претенции по реда на чл.346 ГПК, предвид липсата на обект, а първоинстанционното решение да бъде обезсилено.
В изложението си за допускане на касационно обжалване наред с доводите за неправилност на решението, които не могат да бъдат разглеждани в това производство по чл.288 ГПК, жалбоподателката извежда следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.):
Във връзка с доводи, че въззивният съд в нарушение на процесуалноправните правила е допуснал обсъждането на нови твърдения, че към момента на извършването на делбата процесната сграда не е съществувала във вида, който е допусната до делба, е изведен въпросът:
· Дали допускането на нови твърдения след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд не представлява процесуално нарушение (дали не противоречи на съдебната практика)?
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд е съобразил факт, който има значение за извършване на делбата, който е установен в първоинстанционното производството от приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) и за приложението на който следи служебно. Релевантният факт е дали при извършването на съдебна делба, допуснатите до делба вещи (имоти) съществуват като самостоятелни обекти във вида, в който са допуснати до делба.
· Дали въззивният съд се е съобразил с института на приращението – ако се приеме, че в имота е извършено приращение, дали за новоизграденото не важат изцяло правилата за този институт?
Въпросът не е обуславящ, както беше посочено обуславящ е въпросът дали във фазата по извършването на съдебна делба, допуснатите до делба вещи (имоти) съществуват като самостоятелни обекти във вида, в който са допуснати до делба.
Въпросът за способа, чрез който е придобит процесният имот, е част от въпроса дали процесният имот е придобит в съсобственост от страните по делото, който се разглежда в първата фаза на производството по съдебна делба (по допускане на делбата), а не във втората (по извършване на делбата).
Поради това и не е допуснато противоречие с посочените от жалбоподателя съдебни решения № 98 от 27.07.2016 г. по гр.д. № 521 /2015 г. на ВКС, II г.о., решение № 598 от 12.04.1991 г. по гр.д. № 362 /1991 г. на ВС, I г.о., решение № 1057 от 26.07.2002 г. по гр.д. № 1188 /2001,на ВКС, IV г.о. и решение № 602 от 26.06.1993 г. по гр.д. № 165 /1992 г., на ВС, I г.о., първо, с които са разгледани различни хипотези на приращение.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Във връзка с въпроса за приращението, настоящият състав намира, че следва да отбележи, че съсобствеността между страните би могла да бъде прекратена в ново производство за делба с петитум съобразен с разпоредбите на чл.92 и чл.97 ЗС.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците не претендират разноски и не са доказали да са направили такива, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество касационната жалба на А. Г. П., действаща като ЕТ с фирма „А. П. – Н.“ срещу въззивно решение № 885 от 05.07.2017 г. по възз. гр. д. № 1051 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., в частта му, с която съдът се е произнесъл по претенцията на А. Г. П. по сметки с правно основание чл.31,ал.3 ЗС с цена 2 715 лева.
В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 885 от 05.07.2017 г. по възз. гр. д. № 1051 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд в останалата му част.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2