О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр. София, 31.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1096 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ответниците Л. П. Л. и Ц. А. К. срещу решение № 98 от 30. 10. 2017г. по в. гр. дело № 133/2017г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 563 от 23. 0. 2017г. по гр. дело № 1068/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което Л. П. Л. и Ц. А. К. са осъдени на основание съответно чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, да заплатят солидарно на Д. Х. Д. и на Д. Г. Д., сумата 100 000 лв., на всеки един, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинило на 14. 05. 2014г. до смъртта на техния син Е. Д. Д., ведно със законната лихва от 14. 05. 2014г. до окончателното плащане, и сумата 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същия деликт, изразяващи се в разходи за погребение на пострадалия, ведно със законната лихва от 14. 05. 2014г..
Касаторът Л. П. Л. поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по нередовна исковата молба, в която не са изложени обстоятелства, относими към фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, и неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Моли въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени сторените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за всички съдебни инстанции.
Касаторът Л. П. Л. въвежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да установи недопустимостта на първоинстанционното решение и нередовност на исковата молба, и в изпълнение на задължението си по чл. 129, ал. 2 ГПК да укаже на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба?“; 2. „Следва ли въззивният съд правилно да определи предмета на делото и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните?“; 3. „Налице ли е отговорност за вреди на поръчващия по договор за изработка по чл. 258 ЗЗД като отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД?“; 4. „Солидарна ли е отговорността за вреди на поръчващия по договор за изработка с прекия причинител на вредите като отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД?“ и 5. „Намалява ли се обезщетението за вреди, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване?“, по които сочи разрешаването им в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ТР № 1/17.01. 2001г., ТР № 1/09.12. 2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК, ТР № 1/2009г. на ОСГТК, ППВС № 1/1963г., решение № 283 от 14. 11. 2014г. по гр. д. № 1609/14г. на Четвърто г.о., решение № 310/04. 11. 2014г. по гр. д. № 795/14г. на Четвърто г.о., решение № 210/15. 08. 2014г. по гр. д. № 6605/14г. на Четвърто г.о., решение № 104/15. 05. 2014г. по гр. д. № 5422/13г. на Трето г.о., решение № 1049/2006г. по гр.д.№1454/2005г. на Четвърто г.о., решение № 274/17.10. 2011г. по гр.д. №19/2011г. на Трето г.о., решение № 63/01.03.2016г. по гр.д.№ 4884/2015г. на Четвърто г.о., решение № 104/15.05.2014г. по гр.д. №5422/2013г. на Трето г.о., решение № 377/27. 04. 2009г. по гр.д.№5682/2007г. на Четвърто г.о. и решение № 188/13. 05. 2014г. по гр.д. № 5563/2013г. на Четвърто г.о..
Ответниците по касационната жалба на Л. П. Л. – Д. Х. Д., Д. Г. Д. и Ц. А. К., не подават отговори по същата.
Касаторът Ц. А. К. поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. По отношение на основанията за допускане на касационния контрол навежда единствено основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК досежно извода за липса на съпричиняване от страна на починалия пострадал на процесното непозволено увреждане. Претендира съдебно – деловодните разноски пред всички съдебни инстанции.
Ответниците по касационната жалба на Ц. А. К. – Д. Х. Д., Д. Г. Д. и Л. П. Л., не подават отговори по същата
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт в частта му по исковете с правни основания чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинило смъртта на сина на ищците, с цена на всеки от исковете над 5 000 лв.. В останалата част, срещу въззивното решение по исковете с правни основания чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от същия деликт – разходи за погребението на починалия пострадал /син на ищците/, касационната жалба е недопустима съгласно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото е насочена срещу искове по облигационен спор с цена на всеки един от исковете в размер на 2 000 лв.. Като недопустима касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, релевирано от касатора Л. П. Л.:
Допускането на касационно обжалване в горепосочената хипотеза предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, т.е. включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото /т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Първият формулиран от касатора въпрос, относим към допустимостта на въззивното решение, е разрешен от БАС в съответствие с приложимия процесуален закон и безпротиворечивата съдебна практика на ВКС. Исковата молба не е нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 127 и чл. 128 ГПК, като съдържаща, както е намерил и решаващият съд, изложение на достатъчно обстоятелства по процесния казус за квалифициране на предявените срещу касатора Л. искове по чл. 49 ЗЗД в качеството му на възложител на работата както на деликвента Ц. А. К., така и на починалия пострадал Е. Д. Д.. Дали е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, ако ответникът Л. е поръчващ по договор за изработка, в какъвто смисъл са възраженията му като способ за защита срещу предявените искове, е въпрос не по допустимостта, а по основателността на последните. По отношение на втория въпрос, формулиран твърде общо, относим към приложението на нормата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, не е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съображенията, изложени досежно първия въпрос. Решаващите правни изводи на въззивния съд за ангажиране солидарната отговорност на Л. П. Л. като възложител на работата на деликвента и на починалия пострадал по чл. 49 ЗЗД са изведени след съвкупната преценка на всички приети по делото доказателства /писмени, гласни и експертни заключения/, при излагането на собствени мотиви и самостоятелна преценка на събрания пред втората и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал – обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса, в съответствие с решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 157/08.11.2011г. по търг. дело № 823/2010г. на II-ро търг. отд., решение № 344/21.09.2012г. по гр. дело № 862/2011г. на IV-то гр. отд., решение № 127/05.04.2011г. по гр. дело № 1321/2009г. на IV-то гр. отд., решение № 554/08.02.2012г. по гр. дело № 1163/2010г. на IV-то гр. отд., решение № 194/18.06.2013г. по гр. дело № 1100/2012г. на IV-то гр. отд., решение № 214 от 15. 03. 2017г. по гр. дело № 112/2016г. на ІV-то гр. отд., решение № 94 от 28. 03. 2014г. по гр. дело № 2623/2013г. на ІV-то гр. отд. и др..
Третият въпрос за отговорността на поръчващия по договор за изработка по чл. 49 ЗЗД е от значение за изхода на конкретния правен спор, но също е разрешен в съответствие с безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 465 от 28. 12. 2012г. по гр.д.№1157/2011г. на Четвърто г.о., решение № 274/17.10. 2011г. по гр.д. №19/2011г. на Трето г.о., решение № 63/01.03.2016г. по гр.д.№ 4884/2015г. на Четвърто г.о., решение № 1049/2006г. по гр.д.№1454/2005г. на Четвърто г.о., решение № 139 от 01. 07. 2013г. по т.д.№204/2011г. на Второ т.о. и решение № 340 от 15. 07. 1998г. по гр.д.№ 178/1997г., част от които посочени от самия касатор. Решаващият извод на въззивния съд, за да ангажира отговорността на ответника Л. като възложител на работа по чл. 49 ЗЗД е, че Л. е пряк възложител на изработването на дървен навес на барбекю в лятна къща за гости в [населено място], общ. П., както по отношение на деликвента – дърводелеца Ц. А. К., причинил смъртта на сина на ищците при и по повод изпълнение на възложената работа, така и по отношение на починалия пострадал – общо работник в помощ на дърводелеца, при което не е изпълнил вменените му задължения по ЗЗБУТ – вземане на мерки за обезопасяване на работното място и за инструктиране на пострадалия работник преди започване на работа за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи. Горепосоченият решаващ извод на БАС е в съответствие с даденото разрешение в решение № 465 от 28. 12. 2012г. по гр.д.№1157/2011г. на Четвърто г.о. на ВКС, според което възложителят на работа, вкл. по договор за изработка, отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени виновно от изпълнителя /деликвент/, като отговорността му е гаранционно – обезпечителна – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Като възложител по договор за изработка, при който работата е цялостно организирана и ръководена от възложителя, при липса на самостоятелност на изпълнителя при изпълнение на възложеното, какъвто е настоящия случай, възложителят отговаря и за неизпълнение на задълженията му по осигуряване на безопасни условия на труд, произтичащи от закона, техническите и други правила, или от характера на работата /решение № 274 от 17.10. 2011г. по гр.д. №19/2011г. на Трето г.о. на ВКС/. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без значение формата на възлагане на работа /трудов договор, договор за изработка или друг облигационен договор, в писмена или устна форма, възмездно или безвъзмездно/, като основанието за деликтната отговорност е упражняването от възложителя на властническото правомощие да възложи работа, при което този, който извлича ползата от работата, следва да понесе и отговорността в случай на причинена вреда /решение № 63/01.03.2016г. по гр.д.№ 4884/2015г. на Четвърто г.о. на ВКС/. Следователно според горецитираната практика на ВКС, дори и да не беше установено по делото, че ответникът Л. е пряк възложител на починалия пострадал, а само такъв на деликвента К., отговорността му по чл. 49 ЗЗД във всички случаи следва да бъде ангажирана при причинени вреди от неговия изпълнител по договора за изработка на трети лица или на друг негов изпълнител поради това, че не е положил дължимата грижа при избора на изпълнителя – деликвент.
Четвъртият и петият въпроси на касатора Л. за солидарната отговорност на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, вкл. когато възлагането произтича от договор за изработка, и прекия причинител на непозволеното увреждане, и за съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също са разрешени от въззивния съд изцяло съобразно безпротиворечивата практика на ВС и ВКС, вкл. сочената от касатора, както и цитираната в самото въззивно решение: ППВС № 7/1959г., ППВС № 7 от 29. 12. 1958г., решение № 503 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г. на Трето г. о. на ВКС, решение № 308 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 1292/2009 г. на Четвърто г.о. на ВКС и др.. Според последната възложителят на работата по чл. 49 ЗЗД и прекият причинител на непозволеното увреждане /деликвента/ отговарят солидарно за причинените вреди от непозволеното увреждане, като е без значение дали възлагането, произтича от договор за изработка или от друг правопораждащ факт, щом е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД за реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за чуждото виновно противоправно поведение на нейния изпълнител. По отношение на основанието за намаляване на отговорността при деликт по чл. 51, ал. 2 ЗЗД разрешението на БАС съответства на константната практика на ВКС, според която факта на съпричиняване на вредоносния резултат подлежи на доказване от страната, позоваваща се на този факт, а по делото не са установени обстоятелства, от които да може да бъде направен категоричен извод за съпричиняване от починалия пострадал /последният не е бил инструктиран, нито е предупреден за обща опасност, изпълнявал е обща работа на майстора – дърводелец и неговите указания, като не е установено да се е отклонил от възложената задача и по какъвто и да било начин да е допринесъл с поведението си за непозволеното увреждане/.
От гореизложеното следва, че не е осъществено релевираното от касатора Л. П. Л. допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по нито един от поставените пет въпроси.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК:
Касаторът Ц. А. К. навежда в касационната си жалба единствено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение при извеждане на фактическия и правен извод за липса на съпричиняване от страна на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/. Доколкото касаторът не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу деликвента.
Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим като основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими касационните жалби на Л. П. Л. и Ц. А. К. срещу решение № 98 от 30. 10. 2017г. по в. гр. дело № 133/2017г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, в частта му досежно исковете с правни основания чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в разходи за погребение на починалия пострадал, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 30. 10. 2017г. по в. гр. дело № 133/2017г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, в останалата обжалвана част.
Определението в частта, с която са оставени без разглеждане касационните жалби, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касаторите. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.