О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
Гр.София, 12.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2248/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. срещу Решение № 78 от 27 април 2017 г. по т.д.№ 210/2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 715/24.06.2016 г. по гр.д.№ 3479/2014 г. на Добричкия РС. С първоинстанционното решение земеделският производител Д. П. Д. от [населено място], [община], е осъден да заплати на [фирма] Д. сумата 23347,20 лв., представляваща цена на продадена и незаплатена стока – 30,400 т. амониев нитрат по фактура 1088/29.11.2013 г. и сумата 2398,89 лв., лихва за забавено плащане на цената за периода от 30.11.2013 г. до 5 декември 2014 г., както и 1149,85 лв. съдебни разноски и са отхвърлени насрещните му искове срещу [фирма] за сумата 4800 лв., представляваща наемна цена за периода юни 2012 г. – май 2014 г., по договор за наем и на две клетки от склада на земеделския производител – наемодател, намиращ се в стопански двор в [населено място], и за сумата 4800 лв., представляваща обезщетение за ползване на склад в [населено място], стопански двор на ТПК „Съединение“ без основание в периода от м.юни 2012 г. до м.май 2014 г. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на въззивното решение, отхвърляне на иска за цена на амониевия нитрат и лихва за забавеното й плащане, както и уважаване на насрещния иск за сумата 4800 лв., представляваща обезщетение за ползване на склад без основание в периода юни 2012 г. – май 2014 г., предявен като евентуален. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При преценка на допустимостта на касационната жалба настоящият съдебен състав съобрази следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу въззивното решение на Добричкия ОС и нередовностите й са отстранени. Цената на всеки от насрещните искове, предявени в отношение на евентуалност, е 4800 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в посочената част съгласно чл. 280 ал.2 т.1 ГПК в приложимата му редакция от 2015 г. предвид цената на обективно съединените искове – до 5000 лв. В частта, в която е потвърден първоинстанционният съдебен акт по насрещните искове, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
За да потвърди решението на Добричкия районен съд, с което е уважен искът с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 23 347,20 лв., представляваща цена на амониев нитрат по фактура № 1088/29.11.2013 г., , въззивният съд е приел, че източник на облигационните отношения между страните е договор за търговска продажба, документирана с фактура № 1088/29.11.2013 г., притежаваща изискуемите реквизити по чл.7 ал.1 ЗСч, подписана от ответника и съдържаща вида, количеството и цената на продадената стока. Съгласно заключенията на СИЕ процесната фактура е осчетоводена при двете страни, чиито счетоводни книги са редовно водени, продавачът надлежно е отразил вземането си към купувача за цената на продадената стока, а купувачът – физическо лице, регистрирано по ЗДДС на 16.9.2013 г., надлежно е отразил задължението си към продавача за цената на фактурираната стока съобразно размера, посочен във фактурата. Предаването на стоката се установява и чрез двустранно съставен приемо-предавателен протокол, подписан от ответника съгласно заключението на съдебно-графологична експертиза. Купувачът не е изпълнил задължението да заплати цената на получената и одобрена стока, поради което дължи плащането й съгласно разпоредбата на чл.327 ТЗ.
Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението за симулативен характер на сделката, недоказано е останало и възражението му за унищожемост поради измама по смисъла на чл.29 ЗЗД. Не са ангажирани доказателства за умишлено въвеждане в заблуждение на купувача от страна на продавача или от трето лице чрез укриване на факти от обективната действителност или чрез изопачаването им. Прието е в решението на въззивната инстанция, че с отговора на исковата молба е релевирано ясно и недвусмислено възражение за унищожаемост на сделката по чл.27 ЗЗД поради измама, което правилно е квалифицирано от районния съд и се поддържа на соченото основание в жалбата, с която е сезиран въззивният съд.
Предвид съдържанието на изложените мотиви на обжалваното решение следва да се приеме, че изведените от касатора правни въпроси не са обусловили решаващите изводи на Добричкия ОС по предмета на спора.
Въпросът „Следва ли ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ на осчетоводяване на двустранно съставена фактура при ищеца и при ответника БЕЗУСЛОВНО да се приеме за изпълнено задължението на продавача за предаване на фактурираната стока и на купувача – за приемането й, без да се съобразяват други обстоятелства, установени по делото“ е некоректно зададен от касатора. Наред с отразяването на фактурата в счетоводствата на двете страни и включването й в дневниците за продажбите и за покупките са съобразени от въззивния съд и констатациите на експертите за редовно водене счетоводството на страните, наличието на двустранно съставен приемо-предавателен протокол за процесната стока и на съпровождащи фактурата документи, издадени от ищеца – пътнопрехвърлителни разписки, товарителници и фактури за извършена транспортна услуга, упражняването на правото на ответника за приспадане данъчен кредит, ползван в пълен размер, както и включването на процесната фактура в подадената по електронен път справка – декларация по ЗДДС в ТД на НАП. Счетоводното отразяване на фактурата при ответника доказва съществуването на задължението в осчетоводения размер и е признание за съществуването му съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, служебно известна на настоящия състав /Р.. № 42 от 19 април 2010 г. по т.д.№ 593/2009 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 23 от 7.02.2011 г. по т.д.№ 588/2010 г. на Второ т.о. на ВКС и др./. Обжалваното решение не е постановено в отклонение на цитираната трайно установена съдебна практика.
И. от касатора въпрос „Каква е материалната доказателствена сила на частен свидителствуващ документ, може ли да бъде оспорват по реда на ГПК и какво е дължимото поведение на съда при твърдение на оспорващия, че текстът му е изписан впоследствие над положения вече подпис„ въобще не е обсъждан във въззивното решение, което не съдържа отговор на така формулирания теоритичен въпрос.
Неотносим към предмета на спора е и хипотетичният въпрос длъжна ли е страната предявила възражение за унищожаемост на сделка, да посочи конкретната норма, на която се основава възражението й, или е достатъчно да изложи фактите и обстоятелствата, подлежащи на правна квалификация от съда. Отговорът се съдържа в разпоредбата на чл.146 ал.1 т. 2 ГПК. В случая с отговора на исковата молба касаторът е предявил евентуално възражение за унищожаване на продажбата поради измамливи действия на трето лице – В. В. – съпруг на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество, който е създал невярна представа в купувача по сделката, че се оформя само документално вече изпълнена от страните продажба по повод данъчна ревизия на ищеца и ответникът не дължи фактурираната сума, тъй като отношенията между страните са уредени. Съдилищата правилно са квалифицирали основанието за унищожение по чл.29 ал.2 ЗЗД и са разгледали възражението на предявеното основание – измама.
Въззивният съд е приел за недоказано възражението за унищожаемост на сделката по чл.29 ЗЗД, поддържано във въззивната жалба, и е оставил без разглеждане въведено след изтичане на преклузивните срокове възражение за невъзможност на ответника да разбира и ръководи действията си, релевирано в първото съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Добричкият окръжен съд не се е отклонил от задължителните указания на ВКС да се произнесе по всички РЕДОВНО ЗАЯВЕНИ И ПОДДЪРЖАНИ от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора. Той не е обсъдил възражението по чл.131 ЗЗД не поради липса на правна квалификация, а поради несвоевременното му предявяване в срока по чл.131 ГПК и преклудирането му съгласно т.4 на ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните селективни основания в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. П. Д. срещу Решение № 78 от 27 април 2017 г. по в.т.д.№ 210/2016 г. на Добричкия окръжен съд в потвърдителната му част досежно насрещните искове на касатора, предявени срещу [фирма] [населено място], като процесуално недопустима.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 78/27.04.2017 г. по в.т.д.№ 210/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Д. П. Д. да заплати на [фирма] със седалище [населено място] сумата 1310 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване, в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: