3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 16.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2638 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 244 от 06. 06. 2018г., постановено по в.ч.гр.д. № 295/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд, 2 – ри граждански състав, с което е обезсилено определение № 1091/23. 05. 2018г. по гр. д. № 1202/2018г. на Пловдивски окръжен съд, и вместо него е постановено ново определение, с което е оставена без разглеждане молбата на КПКОНПИ за допускане на обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане на незаконно имущество на стойност 158 305. 09 лв. и обезпечителното производство е прекратено.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, приема, че частната касационна жалба е недопустима по следните съображения:
Първоинстанционният Пловдивски окръжен съд е бил сезиран с молба с правно основание чл. 37, ал. 3 ЗОПДНПИ /отм./ за допускане на обезпечение на бъдещи искове по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 158 305. 09 лв., по която е постановил определение № 1091/23. 05. 2018г. по гр. д. № 1202/2018г., с което е оставил без уважение молбата като неоснователна, поради това че бъдещите искове са недопустими с оглед преклузивния характер на сроковете по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ за извършване на предварителната проверка от КОНПИ /сега КПКОНПИ/ по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./. Първоинстанционният съд е изложил и допълнителни мотиви за неоснователност на молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове, поради това, че бъдещите искове не са достатъчно индивидуализирани – не е индивидуализирано имуществото, подлежащо на отнемане в полза на Държавата, което обстоятелство препятства извършването на преценката за вероятна основателност на бъдещите искове съгласно чл. 391 ГПК.
В рамките на извършената въззивна проверка от въззивния Пловдивски апелативен съд на валидността и допустимостта на първоинстанционния акт по подадената въззивна жалба от КОНПИ срещу определение № 1091/23. 05. 2018г. по гр. д. № 1202/2018г. на Пловдивски окръжен съд е постановено атакуваното определение, с което първоинстанционното определение е обезсилено като недопустимо и вместо него е постановено ново, с което молбата за допускане на обезпечение на бъдещите искове е оставена без разглеждане и обезпечителното производството е прекратено като недопустимо, поради това, че сроковете по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ са преклузивни и с изтичането им е погасено правото на иск на Държавата по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./, както и е преклудирана възможността й да поиска обезпечение на недопустимия бъдещ иск.
Съгласно чл. 38, ал. 4 ЗОПДНПИ /отм./ определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок. Доколкото обаче не е предвидена изрична възможност за касационно обжалване на това определение, като тази по чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, а в чл. 56 ЗОПДНПИ /отм./ е посочено, че за неуредените въпроси относно специалното обезпечително производство се прилагат разпоредбите на ГПК, следва да се приеме, че е приложима общата норма на чл. 396, ал. 2 ГПК. Според последната определенията по обезпечителните производства подлежат само на въззивно обжалване, с изключение на изчерпателно посочените хипотези на чл. 396, ал. 2 ГПК /когато въззивният съд допусне за първи път обезпечението/, в които е допустим и касационен контрол при наличието на обстоятелства по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно и обезпечителното производство по ЗОПДНПИ /отм./ е двуинстанционно и постановените в него съдебни актове подлежат на въззивно, но не и на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК. Последната не е осъществена по настоящото производство /въззивният съд не е допуснал исканото обезпечение в образуваното пред него производство по частната въззивна жалба, а е обезсилил като недопустимо първоинстанционното определение, с което молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение като неоснователна и е прекратил обезпечителното производство като недопустимо/, поради което обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 272 от 11. 05. 2015г. по ч.гр.д. № 727/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 1 от 03. 01. 2018г. по ч.гр.д.№3692/2017г. на ВКС, ІV г.о. и др..
Подадената срещу неподлежащото на касационно обжалване въззивно определение частна касационна жалба, като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство следва да бъде прекратено. Ирелевантно е обстоятелството, че във въззивното определение е посочено, че то подлежи на касационно обжалване, тъй като правото на обжалване възниква и може да бъде упражнено само при наличието на установените в закона предпоставки, при което погрешните указания в тази насока са без правно значение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба с вх. № 5589 от 02. 07. 2018г. на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 244 от 06. 06. 2018г., постановено по в.ч.гр.д. № 295/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд, 2 – ри граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 2638/2018г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.