1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр.София 25.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3881/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. А. К., чрез назначения му по реда на ЗПП представител адвокат С. Д., срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 283 от 03.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 305/ 2018 г., с което е потвърдено разпореждане на Пазарджишки окръжен съд от 05.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 827/ 2017 г. По този начин е върната подадената от Д. К. частна жалба срещу определение на Пазарджишки окръжен съд от 11.01.2018 г. по горепосоченото дело в частта, в която се обжалва отказът за спиране на изпълнението по изп.д.№ 20158890400914, образувано въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение срещу Д. К., отказът за обезсилване на издадената заповед и потвърждаването на разпореждането за незабавно изпълнение.
Жалбоподателят оспорва извода на апелативния съд, че частната жалба срещу определението на окръжния съд от 11.01.2018 г. е недопустима в посочените части, като претендира, че последното не съставлява окончателен акт на въззивна инстанция и поради това подлежи на контрол от горестоящия съд. Счита, че частната му жалба подлежи на разглеждане по същество и поради това моли въззивното определение да бъде отменено, като поддържа, че то следва да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима.
Обжалва се определение на апелативен съд, с което е потвърден преграждащ акт на въззивен съд, постановен в заповедно производство. Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.8, заповедното производство е уредено като двуинстанционно и актовете, които постановява контролната инстанция в това производство, (включително преграждащите), са окончателни и не подлежат на обжалване. Това тълкуване обвързва всички съдилища в България, включително Върховния касационен съд (чл.130 ал.2 ЗСВ). Поради това обжалваното определение е окончателно (без оглед, че в самото него неправилно е посочено, че подлежи на обжалване) и частната жалба срещу него не може да бъде разгледана по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д. А. К., чрез назначения му по реда на ЗПП представител адвокат С. Д., срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 283 от 03.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 305/ 2018 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 3881/ 2018 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: