– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 509
гр. София 31.10.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 26.09.2018 (двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3051 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 73 053/25.05.2018 година, подадена от В. Г. Л., срещу определение № 6723/22.03.2018 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 1428/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски се е произнесъл по подадена от [фирма] [населено място], срещу определение № 262 450/08.11.2017 година, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, от Софийския районен съд, гражданско отделение, 35-ти състав, по гр. 27 910/2017 година, частна жалба с вх. № 5 177 384/27.11.2017 година. Съставът на въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, с което е било оставено без уважение, направеното от [фирма] [населено място] искане за изменение на решение № 228 646/04.08.2017 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 35-ти състав, постановено по гр. 27 910/2017 година и е изменил същото като е осъдил В. Г. Л. да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение и е оставил без уважение искането на Л. да бъде осъдена [фирма] [населено място] да му заплати направените по делото разноски.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което подадената от [фирма] [населено място] молба за изменение на решение № 228 646/04.08.2017 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 35-ти състав, постановено по гр. 27 910/2017 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК да бъде оставена без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, В. Г. Л. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] [населено място] не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
В. Г. Л. не е бил уведомяван за обжалваното определение, поради което подадената от него срещу същото частна касационна жалба с вх. № 73 053/25.05.2018 година, трябва да се приеме като подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като същата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Жалбата е подадена от надлежна страна, но е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Определението, предмет на подадената от В. Г. Л. частна касационна жалба е въззивно такова и е постановено по реда на чл. 248 от ГПК, като с него се изменя решение № 228 646/04.08.2017 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 35-ти състав, постановено по гр. 27 910/2017 година. Постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение се счита за част от измененото с него съдебно решение. Затова както предвижда разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК то подлежи на обжалване по същия ред по който се обжалва и решението. Не всички съдебни решения обаче подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК законът е изключил от касационното обжалване определен кръг въззивни решения. Затова тези решение по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, а споровете, по които те са постановени подлежат на разглеждане в двуинстанционното производство. В случая В. Г. Л. е предявил срещу [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск, с който е поискал да бъде признато по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 247.87 лева. С оглед на това постановеното по този спор решение, по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване и влиза в сила от момента, в който е постановено от въззивната инстанция. Предвидената за този спор двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановеното в това производство въззивно определение по чл. 248 от ГПК, като изключва същата. Освен това съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. В случая, решението по предявения от В. Г. Л. срещу [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото цената на иска е 247.87 лева
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от В. Г. Л. с Е. [ЕГН] и със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Н. И. И., срещу определение № 6723/22.03.2018 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 1428/2018 година, частна касационна жалба с вх. № 73 053/25.05.2018 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 3051/2018 по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.