О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 01.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2670 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. Я. срещу решение № 2164 от 04. 04. 2018г. по в. гр. дело № 5765/2016г. на СГС, ГО, ІІ-ри бр. състав, в частта му с която е потвърдено решение № ІІІ-117-246 от 07. 08. 2015г., допълнено с решение № 5/26. 01. 2016г., постановени по гр. дело № № 70108 и 71717/2014г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта им относно определения режим на лични отношения на малолетното дете, родено от прекратения брак, с бащата; относно определената издръжка в полза на детето и относно размера на определеното обезщетение за лишаване от ползване на семейното жилище, дължимо от бившата съпруга.
Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност поради извеждане на фактически и правни изводи в „грубо нарушение с установените по делото факти“, доколкото не е взето впредвид и обсъдено заболяването на детето – хроничен пиелонефрит, при което е много важна хигиената при уриниране, която не може да се гарантира от бащата с оглед пола и възрастта на детето; не са взети впредвид регистрирани прояви на домашно насилие от бащата спрямо детето по ЗЗДН, и доколкото е изведен развит синдром на родителско отчуждение и липса на риск за детето от семейната среда на бащата, обусловили решаващият правен извод за определяне на обичайния режим на лични контакти между бащата и детето. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – С. Д. Я. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната недопустимост и неоснователност. Моли да му бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по отношение на определения на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения между малолетното дете, родено от прекратения с развод граждански брак, и бащата /аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК/. В тази част обаче не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В частта й срещу въззивното решение, с което е определена дължимата от бащата издръжка спрямо детето и е определено дължимото обезщетение за лишаване от ползване на семейното жилище, дължимо от бившата съпруга на бившия съпруг, касационната жалба е недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, окончателен, съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК/. Исковете за издръжка и за ползване на семейното жилище при развод попадат по изричната повеля на законодателя извън обхвата на касационното обжалване, независимо дали от брака има ненавършило пълнолетие дете към момента на обявяване на въззивното решение. Поради това в горепосочената й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
В производството по процесното брачно дело, с влязло в сила решение, е допуснат развод между страните по вина на бившата съпруга, упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете Д. /8 годишно/ е предоставено на майката, като е определен обичайния режим на лични отношения между бащата и детето – всяка първа събота на месеца с преспиване, две седмици през летните ваканции и за рождени и празнични дни – при редуване през четни и нечетни години за двамата родители. Въззивният съд е счел, че бащата разполага с необходимия родителски капацитет, позволяващ му да полага адекватни грижи за малолетното дете, по време на личните им контакти; че разполага с необходимите финансови, битови и жилищни условия; че е отзивчив към нуждите на малолетната, познава потребностите й, вкл. от емоционална подкрепа и насърчение. Същевременно е намерил за недоказани твърденията на майката, че бащата е извършвал блудствени действия с дъщеря си от 3 месечната й възраст, изразяващи се в целуване на детето по устата, с издърпване на езика му, поради това, че касаторката не е проявила необходимата процесуална активност и не е ангажирала никакви доказателства за тези свои твърдения. С оглед приетите в бракоразводния процес доказателства и процесуалното поведение на касаторката, вкл. възпрепятстване на процеса на доказване досежно допуснатата психологическа експертиза в хипотезата на чл. 161 ГПК, СГС е заключил, че поради отчуждителното поведение на майката, при малолетната Д. е развит синдром на родителско отчуждение, както и конфликт на лоялност, в който детето е поставено от майката и собственото й негативно отношение към бащата, в резултат на което бащата не е имал контакти с детето от 2014г.. Счел е определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти, който е обичайния, за подходящ и съответстващ на чл. 59, ал. 3 СК, доколкото не са установени рискове за детето от страна на семейството на бащата или необходимост от защитни мерки по смисъла на чл. 59, ал. 8 СК, а с оглед установения синдром на отчуждение на детето от бащата, съзнателно провеждан от майката, е и наложителен с оглед защита интереса на детето.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба – предмет на настоящото производство. При така обективираните оплаквания на касаторката в касационната жалба, касационният съд не разполага с правомощия да формулира неизложен правен въпрос.
Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост. При извеждане на решаващите правни изводи на въззивния съд при определяне на режима на лични контакти на малолетното дете и бащата не са налице горепосочените квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт, т.е. не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Напротив те са изцяло съобразени с действащите материалноправни и процесуални норми, приложени съобразно вложения от законодателя смисъл, и с константната практика на ВКС, според които в интерес на децата е да общуват и с двамата си родители, когато не са налице пречките по чл. 59, ал. 8 СК, и след преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК по отношение на двамата родители, като при установен синдром на родителско отчуждение, задължително се изслушва вещо лице – психолог, което да предложи мерки за преодоляването му, доколкото такъв е във вреда на детето.
Не са налице и основания за служебно допускане на касационния контрол поради вероятна нищожност или вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта му досежно режима на лични контакти между бащата и детето не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, касаторката следва да заплати на ответника по касационната жаба сумата 600 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС, чието плащане е удостоверено с договор за правна помощ и съдействие от 28. 06. 2018г. към отговора на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на Б. М. Я. от 23. 05. 2018г. срещу решение № 2164 от 04. 04. 2018г. по в. гр. дело № 5765/2016г. на СГС, ГО, ІІ-ри бр. състав, в частта му с която е потвърдено решение № ІІІ-117-246 от 07. 08. 2015г., допълнено с решение № 5/26. 01. 2016г., постановени по гр. дело № № 70108 и 71717/2014г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта им относно определената издръжка в полза на детето и относно размера на определеното обезщетение за лишаване от ползване на семейното жилище, дължимо от бившата съпруга на бившия съпруг.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2164 от 04. 04. 2018г. по в. гр. дело № 5765/2016г. на СГС, ГО, ІІ-ри бр. състав, в частта му с която е потвърдено решение № ІІІ-117-246 от 07. 08. 2015г., допълнено с решение № 5/26. 01. 2016г., постановени по гр. дело № № 70108 и 71717/2014г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта им относно определения режим на лични отношения на малолетното дете, родено от прекратения граждански брак, с бащата.
ОСЪЖДА Б. М. Я., ЕГН: [ЕГН], да заплати на С. Д. Я., ЕГН: [ЕГН], сумата 600 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инснтанция.
Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба в горепосочената й част, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните. В останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: