2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 06.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4145 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на П. А. Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Н. И., против определение № 17310 от 10 август 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 3151/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено определение № 300770 от 21 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 20218/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], и вместо него е постановено изменение на решение № 267204 от 14 ноември 2017 г., постановено по гр.д. № 20218/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му за разноските, като Р. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 100 лева разноски по делото за процесуално представителство от юрисконсулт, и в тежест на жалбоподателката са присъдени още 100 лева за процесуално представителство от юрисконсулт за въззивното производство.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна, като са подробно заявени вижданията на частната жалбоподателка за правилното решаване на спора по същество. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа становище за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] не е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
С първоинстанционното решение № 267204 от 14 ноември 2017 г. по гр.д. № 20218/ 2017 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от жалбоподателката срещу [фирма] иск за установяване на недължимостта на сумата от 1168,91 лева като погасена по давност за периода 01.05.2010 г.-31.01.2012 г. Предметът на делото е оценяем, като размерът на цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – от размера на вземането, чиято недължимост се иска да бъде установена. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, въззивното решение, което би било постановено по това гражданско дело, не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, и обжалваното по настоящото дело въззивно определение на въззивния съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Същият извод произтича и от разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, съгласно която определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. А. Р. срещу определение № 17310 от 10.08.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3151/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 4145/2018 г. по описа на ІV г.о. на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: