– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
гр. София 08.01.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 31.10.2018 (тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3955 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 6473/19.09.2018 година, подадена от И. К. П., срещу определение № 587/22.08.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по ч. гр. д. № 336/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Ловеч се е произнесъл по подадените от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД [населено място], като взискател по изпълнително дело № 20148800400419/2014 година по описа на Р. Д.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Ловеч, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители и от Д. П. И., като присъединен взискател по изпълнителното дело, срещу определение № 360/02.07.2018 година на Районен съд Троян, постановено по гр. д. № 592/2018 година, частни жалби. Вследствие на това въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно определение, с което е било допуснато обезпечение на предявения от И. К. П. срещу К. А. И., М. Х. И. и „Райфайзенбанк (България)” ЕАД [населено място] иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по горепосоченото изпълнително дело, като го е допълнил с изискването за внасяне на гаранция в размер на 4597.00 лева и е постановил обезпечителната заповед да бъде издадена след внасянето на гаранцията.
В частната си касационна жалба И. К. П. твърди, че обжалваното определение е недопустимо в частта му, с която е определено внасянето на гаранция и е поискала обезсилването му в тази част. Направено е и евентуално искане, ако бъде прието, че определението е допустимо то да бъде отменено като неправилно в частта му относно определената гаранция и да бъде поставеното друго, с което обезпечението да бъде допуснато без такава. Същевременно в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частната касаторка твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Ловеч.
Ответникът по частната касационна жалба „Райфайзенбанк (България)” ЕАД [населено място] е подал отговор на същата, с вх. № 7187/19.10.2018 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Останалите ответници по жалбата К. А. И. и М. Х. И. не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
И. К. П. е била уведомена за обжалваното определение на 11.09.2018 година, а подадената от нея частна касационна жалба е с вх. № 6473/19.09.2018 година, като е подадена по куриер на 18.09.2011 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК, но е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
С определение № 360/02.07.2018 година на Районен съд Троян, постановено по гр. д. № 592/2018 година е било допуснато обезпечение на предявения от И. К. П. срещу К. А. И., М. Х. И. и „Райфайзенбанк (България)” ЕАД [населено място] иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изпълнително дело № 20148800400419/2014 година дело по описа на Р. Д.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Ловеч, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. Първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обезпечението и затова не следва да се изисква внасянето на гаранция по чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК, съответно чл. 391, ал. 2 от ГПК. При постановяване на обжалваното определение съставът на Окръжен съд Ловеч е споделил изводите на първоинстанционния Районен съд Троян, че искането на И. К. П. за допускане на обезпечение на предявения от нея иск е основателно и трябва да бъде уважено, но при условията на внасяне на гаранция по реда на чл. 391, ал. 2 от ГПК.
От горното следва, че определението, предмет на настоящето производство, е постановено в рамките на обезпечително производство и има характера на въззивно такова. Съгласно ТР № 1/212.07.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2010 година на ОСГТК на ВКС определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск (бъдещ или във висящо исково производство) или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд. Това ТР следва да се счита за частично загубило силата си в определените с обнародваното в ДВ бр. 100/21.12.2010 година изменение на чл. 396, ал. 2 от ГПК рамки. След това изменение и последващото такова, обнародвано в ДВ бр. 86/27.10.2017 година, разпоредбата на чл. 396, ал. 2 от ГПК предвижда, че препис от частната жалба срещу определението на съда по обезпечение на иска се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. С оглед на това касационно обжалване на постановено в рамките на обезпечителното производство определение е допустимо само в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК. Текстът на това изречение е продължение на второто изречение на чл. 396, ал. 2 от ГПК съгласно което при обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника и затова трябва да се тълкува във връзка с него. От чл. 396, ал. 2, изр. 2 от ГПК е видно, че в предвидения в разпоредбата случай ответникът не взема участие в обезпечителното производство както в първата, така и във въззивната инстанция. Затова законът предвижда, че ако отказаното от първата инстанция обезпечение бъде допуснато от въззивния съд ответникът може да се защити като обжалва въззивното определение с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Предпоставка за допустимостта на това касационно обжалване на първо място е първоинстанционният съд да е отказал да допусне поисканото от молителя обезпечение на бъдещия или предявения иск и на второ място този отказ да е бил отменен от въззивната инстанция и същата да е уважила искането за обезпечение. Хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК е неприложима в случаите, когато първата инстанция е уважила искането за обезпечение като е допуснала същото, а впоследствие по повод на жалба от ответника или от трето лице (т. 6 от ТР № 6/14.03.2014 година, постановено по тълк. д. № 6/2013 година на ОСГТК на ВКС), въззивната инстанция също е приела, че искането е основателно и обезпечението следва да се допусне, но при условието за предоставяне на гаранция по чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК или по чл. 391, ал. 2 от ГПК. В този случай не е налице предвиденото в чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК противоречие в изводите на двете съдебни инстанции по отношение на основателността на искането за допускане на обезпечение на бъдещия или на предявения иск, а само по повод на условията, при които то трябва да бъде допуснато. Същевременно предвидената в разпоредбите на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 391, ал. 2 от ГПК гаранция не е част от обезпечението като предоставянето й е само условие за издаване на обезпечителната заповед и за реалното налагане на вече допуснатото обезпечение. Затова случаите, когато при подадена жалба срещу определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечението, въззивният съд допусне същото, но при други условия, неговото определение не подлежи на по нататъшен инстанционен контрол. Как технически ще бъде оформен извода на въззивния съд-дали като потвърди първоинстанционното определение в частта му за допускане на обезпечението и определи гаранция (както е посочено в определение № 147/12.04.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 56/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.) или ще отмени същото и ще постанови друго, с което исканото обезпечение ще бъде допуснато при новите условия (както е направено в приложеното към частната касационна жалба определение № 394/01.12.2008 година, постановено по ч. гр. д. № 1602/2008 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.) е без значение за допустимостта на обжалването. И в двата случая ще е налице съвпадение на изводите на двете инстанции относно основателността на искането за обезпечение, което води до неприложимост на хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК.
С оглед на гореизложеното обжалваното определение не подлежи на касационно обжалване. Затова подадената срещу него частна касационна жалба трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. Без значение е обстоятелството, че в това определение е посочено, че подлежи на касационно обжалване. Правото на обжалване възниква и може да бъде упражнено само при наличието на установените в закона предпоставки за това, поради което погрешните указания в тази насока са без правно значение.
С оглед изхода на спора и предвид т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, съдът не следва да се произнася по искането на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД [населено място] за присъждане на разноски за разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 6473/19.09.2018 година, подадена от И. К. П. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН], чрез адв. Б. Д. от ЛАК, с адрес [населено място], [улица], срещу определение № 587/22.08.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по ч. гр. д. № 336/2018 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3955/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.