– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
гр. София 04.02.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.11.2018 (двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4248 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 122 398/26.09.208 година, подадена от Р. Д. Ф., С., в качеството й на майка и законна представителка на малолетните А. П. П. и Й. П. П., срещу определение № 18 678/10.09.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 11 491/2018 година.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 463 180/02.08.2018 година на Софийски районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 139-ти състав постановено по гр. д. № 87 941/2017 година, с което частично е прекратено производството по делото по отношение на подадената от малолетните А. П. П. и Й. П. П., действащи, чрез своята майка Р. Д. Ф., С., молба с вх. № 8000033/15.01.2018 година по чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН и делото, съгласно правилата за местна подсъдност, е изпратено за разглеждане на Районен съд Костинброд. В частната касационна жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана същото и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени, след което делото да бъде върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. Д. Ф., С. твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Ответниците по частната касационна жалба, а именно П. А. П. и Г. И. Н., са подали отговори на същата, съответно с вх. № 144 235/05.11.2018 година и с вх. № 144 237/05.11.2-18 година, с които са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение № 18 678/10.09.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 11 491/2018 година до касационен контрол, а ако евентуално такъв бъде допуснат жалбата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Р. Д. Ф., С. е била уведомена за обжалваното определение на 19.09.2018 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 122 398/26.09.208 година, поради което е спазен установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 284 от ГПК, но е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Производството по гр. д. № 87 941/2017 година по описа на Софийски районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 139-ти състав е било образувано по повод на молба с вх. № 8000033/15.01.2018 година подадена от А. П. П. и Й. П. П. лично и в качеството й на майка и законна представителка на малолетните и деца А. П. П. и Й. П. П., с която е поискала налагане на мерки за защита от упражнявано от П. А. П. и Г. И. Н. по отношение на нея и децата домашно насилие. Съдилищата са приели, че с оглед разпоредбата на чл. 7 от ЗЗДН компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, като по отношение на малолетните А. П. П. и Й. П. П. това е Районен съд Костинброд. С оглед на това производството пред Софийския районен съд е прекратено в тази му част и делото е изпратено за разглеждане на Районен съд Костинброд.
Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията посочени в т. 1 и т. 2 на същата и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. Допустимостта на касационното обжалване на определенията е поставена в зависимост от възможността за касационно обжалване на постановените в същото производство решения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване, било поради ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, било поради това че законът изрично е предвидил, че производството е двуинстанционно, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. И в двата посочени случая производството приключва окончателно след произнасянето на въззивната инстанция. Затова постановените в тях решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани по пътя на касационното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения, като води до недопустимост на касационното производство за тях.
В разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН изрично е предвидено, че решението на окръжния съд е окончателно. От това следва, че ЗЗДН е предвидил двуинстанционно съдебно производство по налагането на мерки за защита от домашно насилие като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. С оглед на това и предвид чл. 274, ал. 4 от ГПК на касационно обжалване няма да подлежат и постановените в същото производство въззивни определения, каквото в случая е обжалваното.
Предвид горното подадената от Р. Д. Ф., С., в качеството й на майка и законна представителка на малолетните А. П. П. и Й. П. П., срещу определение № 18 678/10.09.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 11 491/2018 година, частна касационна жалба с вх. № 122 398/26.09.208 година е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в обжалваното определение е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона.
В настоящето производство съдът не следва да присъжда разноски тъй като същите подлежат на разпределение с оглед на крайния резултат по спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 122 398/26.09.208 година, подадена от Р. Д. Ф., С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] и със съдебен адрес [населено място], район „В.”, [улица], Адвокатско дружество „Д. и Д.”, чрез адвокат Г. Т. Д., в качеството й на майка и законна представителка на малолетните А. П. П. с Е. Й. П. П. с Е. [ЕГН], срещу определение № 18 678/10.09.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 11 491/2018 година като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4248/2018 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.