О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 03.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3504 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молбата на Г. Г. К., с адрес в [населено място], обл. П., за отмяна на решение № 45 от 9 май 2018 г., постановено по гр.д. № 225/2018 г. по описа на районния съд в [населено място], потвърдено с решение № 275 от 10 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 398/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за задължаване на молителя да се въздържа от актове на домашно насилие над А. Д. К., с адрес в [населено място], за забрана на молителя да приближава пострадалата, нейното жилище, месторабота и местата на нейните социални контакти и отдих на по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца от датата на влизане на решението в сила, за задължаване на молителя да посещава специализирана програма за лица, извършили домашно насилие и за осъждането му да заплати глоба и държавни такси, и е издадена заповед за защита.
В молбата за отмяна се поддържа, че са нарушени съдопроизводствени правила, водещи до ограничаване правото на защита на молителя, не е искано издаване на заповед за незабавна защита, а такава е издадена, незаконосъобразно е дадена вяра на свидетелски показания, неправилно е счетено за недоказана сериозна увреда на нервите на крайниците, което прави невъзможно нанасянето на удари и блъскане. В подкрепа на последното твърдение се представят писмени документи, за които се твърди, че са нови доказателства.
Ответницата А. Д. К., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Г. М., в отговор на молбата за отмяна поддържа, че изложените съображения са за неправилност на първоинстанционното решение, а не за отмяна по чл. 303 ГПК, и не се твърди нито едно от основанията за отмяна. Оспорва се представените документи да са нови писмени доказателства по смисъла на закона. Подчертано е, че молителят и в двете инстанции е участвал лично и с процесуален представител.
С влязлото в сила въззивно решение са споделени приетите от първата инстанция фактически и правни изводи, касаещи осъществяването на акт на домашно насилие от страна на молителя спрямо съпругата му. Отречено е първата инстанция да е осъществила непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а оттам и до незаконосъобразност на правните изводи, и са изложени подробни мотиви по това оплакване.
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Искането е за отмяна на съдебно решение по спорна администрация на гражданските правоотношения за постановяване на мерки по Закона за защита от домашното насилие, във връзка със закрила на субективни права. Според разясненията, дадени в т. 22 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, от характеристиките на производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие следва, че то не е исково – в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. Съдебните актове по ЗЗДН не могат да се атакуват по реда на отмяната на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК. Неприложимостта на производството по Глава X. ГПК в случая се обосновава с негодността им да породят сила на присъдено нещо и възможността да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставките за това (в този смисъл са разясненията в т. 4 на ТР № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС). Тъй като предмет на производството по отмяна са актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, то решенията на съда при администриране на граждански правоотношения не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Отмяната по реда на Глава X. ГПК в случая не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита – предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката, която съдът прави по целесъобразност.
Мотивиран от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, IV г.о,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. Г. К., с адрес в [населено място], обл. П., за отмяна на решение № 45 от 9 май 2018 г., постановено по гр.д. № 225/2018 г. по описа на районния съд в [населено място], потвърдено с решение № 275 от 10 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 398/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: