1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр.София, 20.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4783/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на Д. Д. К. срещу определение на Софийски градски съд № 24575 от 22.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 12568/ 2019 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 19517/ 2019 г. за прекратяване на производството по предявената от частния жалбоподател против П. В. К. молба по чл.127а СК.
Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на Д. Д. К. против П. В. К.. Отправеното към съда искане е за постановяване на решение, заместващо съгласието на ответницата да бъде разрешено на малолетните деца А. Д. К. и Р. С. К. да напускат пределите на страната и да пътуват до САЩ, придружавани от баща си Д. К.. Тази молба следва да бъде квалифицирана по чл.127а ал.2 СК – спорна съдебна администрация. Въззивното решение по нея не би подлежало на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.2 ГПК. А съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и въззивните определения, с които се потвърждават преграждащи развитието на делото определения по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационния контрол.
Следователно обжалваното определение е окончателно (както правилно е посочено в самото него) и частната жалба е недопустима. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че в случая се касае за определение по т.2 или по т.1 на ал.3 на чл.274 ГПК и че с оглед спецификите на случая то подлежи на касационен контрол. Производството по всички определения по чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК, за които са налице предпоставките по чл.274 ал.4 ГПК, е двуинстанционно. Спецификата на случая е без значение, тъй като правото на достъп до съд не включва неограничен достъп до най-висшата съдебна инстанция и тази уредба съответства на Конституцията и общоприетите международни стандарти. Избягването на прекалено формалистичния подход при дела за родителска отговорност и свързаните с нея въпроси, съгласно установената практика на ЕСПЧ, КС и ВКС, на която частният жалбоподател се позовава, касае разглеждането на молбата по същество. То не може да обоснове неприлагане на императивни процесуалноправни разпоредби, които ограничават разрешаването на спора в рамките на две инстанции.
С оглед изложеното частната жалба не може да бъде разгледана по същество, а производството по настоящето дело следва да бъде прекратено. Ответната страна претендира присъждане на разноски, но не е представила доказателства за извършени такива и поради това искането не може да бъде удовлетворено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. Д. К. срещу определение на Софийски градски съд № 24575 от 22.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 12568/ 2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 4783/ 2019 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: