4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78
София, 16.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 16 по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано по касационна жалба на В. А. М. чрез процесуалния му представител адвокат С. И. срещу въззивно решение № 325 от 26.09.2019 г., постановено по в.гр.дело № 573/2019г. по описа на Софийски окръжен съд, 1-ви въззивен състав, с което е потвърдено решение № 30677 от 08.02.2017г., постановено по гр.д. 30653/2015г. по описа на Софийски районен съд, Първо ГО, 38 състав, като са отхвърлени предявените от В. А. М. срещу Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд искове с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за осъждане да му заплатят солидарно сумата от 5 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване правото му на разглеждане и решаване на гр.д. 7013/2010г., СГС, 8–ми състав в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.Счита, че въззивният съд неправилно е отхвърлил иска като недоказан и неправилно е приел, че не съществува презумпция за настъпване на морални вреди при предявен иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Според жалбоподателя, гаранцията за „разумен срок“ по член 6, §1 от ЕКПЧОС има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ответникът по жалбата Апелативен съд София оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител А. К.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Ответникът по жалбата Софийски градски съд оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощник – съдебен помощник Д. Д. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Ответникът по жалбата Върховен касационен съд оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез експерт – юрисконсулт З. С..Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Четвърто Гражданско отделение намира следното :
Касационната жалба е подадена срещу въззивен акт, който не подлежи на обжалване и следователно е процесуално недопустима.
Предявеният иск е с правно основание чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване на гр.д. 7013/2010г., СГС, 8–ми състав в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.Разглежданият случай е такъв.Предявеният иск е с цена от 5 000 лв, следователно и съгласно посочената норма на процесуалния закон въззивното решение е окончателно е не подлежи на касационен контрол.Подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустимо и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
По разноските, сторени от ответниците по касационната жалба.
Ответникът Софийски градски съд е претендирал разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Същият е бил представляван от лице с юридическо образование – съдебен помощник при Софийски градски съд въз основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия страната, и доколкото представителят притежава юридическо образование и правоспособност, страната има право на юрисконсултско възнаграждение / в т.см. Определение № 510 от 26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2346/2017 г., IV г. о./. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, приложима съгласно §1 от ПЗР на ЗОДОВ и чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ в полза на Софийски градски съд следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева.
Ответникът Върховен касационен съд е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на спора е основателно и следва да бъде присъдено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ и на основание чл. 10, ал.4 (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) от ЗОДОВ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима, подадената от В. А. М. касационна жалба вх.№ 8837/23.10.2019 г срещу въззивното решение № 325 от 26.09.2019 г., постановено по в.гр.дело № 573/2019г. по описа на Софийски окръжен съд, 1-ви въззивен състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ, вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП В. А. М. да заплати на Софийски градски съд сумата от 100 лева – разноски за процесуално представителство пред касационна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ, вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП В. А. М. да заплати на Върховен касационен съд сумата от 100 лева – разноски за процесуално представителство пред касационна инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.