3
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 2600/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 151
гр.София, 20.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 2600/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Николай Б. Р. срещу решение № 132 на Окръжен съд Ловеч, постановено на 7 май 2015 год. по въззивно гр.дело № 104/2015 год., с което е потвърдено решение на Тетевенския РС, постановено по гр.дело № 550/2014 год. по описа на същия съд на 16 януари 2015 год. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен иск на Николай Б. Р. против [фирма], [населено място], предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за установяване съществуването на вземане в размер на 10 000 лева – главница по договор за заем от 18.12.2009 год. и 3 246,92 лева лихва за забава за периода от 01.07.2010 год. – 25.08.2013 год. ведно със законната лихва върху главницата от 04.09.2013 год. до окончателното и? плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 451/2013 год. по описа на Районен съд Тетевен. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Претендира отмяната му и уважаване на предявените в обективно съединение установителни искове по съображения, изложени в жалбата.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], изразява становище, че не са налице основания по чл.280 ГПК за допускане на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд до касационно обжалване.
При преценка на допустимостта на касационната жалба настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС съобрази следното:
Предявени са в обективно съединение установителни искове с цена 10 000 лева и 3 246,92 лева по реда на чл.422 ГПК във вр. чл.410 ГПК. За вземанията на Николай Б. Р., произтичащи от договор за паричен заем от 18.12.2009 год., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по заявление от 04.09.2013 год. Спорът, с който е сезиран първоинстанционният съд, е търговски, тъй като има за предмет вземания, произтичащи от изпълнението на търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.3 ТЗ.
Решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лева не подлежат на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК в редакцията и? от 21.12.2010 год./бр.100 на ДВ от 2010 год./.
Подадената от заинтересована страна в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане според критерия на чл.280, ал.2 ГПК, за процесуалната допустимост на жалбата е меродавна цената на всеки отделен иск, а не сборната цена на съединените искове.
По изложените съображения касационната жалба на ищеца следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на Николай Б. Р. от [населено място] срещу решение № 132 от 7 май 2015 год. по въззивно гр.дело № 104/2015 год. на Окръжен съд Ловеч.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ