Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 04. 04. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1653 /2014 г.:
Производство по чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. Х. срещу определение № 104 от 18.02.2014 г. по ч.гр.д. № 77 /2014 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което на основание чл.23,ал.3 ГПК поради отвод на всички съдии от Варненския окръжен съд по гражданско-правния спор, образуван първоначално по гр.д. № 237 /2014 г. по описа на Варненския окръжен съд по искове на Д. Х., на основание чл.23,ал.3 ГПК за компетентен да разгледа делото е определен Разградския окръжен съд.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, защото е постановено въпреки направеното с исковата молба искане за отвод на всички съдии от Варненския апелативен съд, мотивирано от това, че ищецът Д. Х. е съдия от Варненския окръжен съд, че предмет на делото са искове за непозволено увреждане при и по повод изпълнение на служебни задължения (като съдия във В.), че Д. Х. подлежи на атестиране от съдиите от Варненския АС, че делото се обсъжда от колегите и от Варненския ОС и Варненския АС и др. Частният жалбоподател поддържа, че независимо, че определенията по чл.23 ГПК не са преграждащи, те се отнасят до подсъдността и тя има правен интерес да обжалва, основан на нормата на чл.121 ГПК.
Настоящият състав намира, че определенията чл.23,ал.3 ГПК, с които горестоящият съд изпраща делото за разглеждане на друг равен по степен съд в съдебния му район в случаите, когато поради отстраняването на съдии разглеждането на делото от компетентния по правилата на местната подсъдност съд е невъзможно, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. То не е от категорията на обжалваемите съдебни актове съгласно чл.274,ал.1 ГПК – не прегражда развитието на производството по делото и законът не предвижда самостоятелното му обжалване.
Въпросът на кой друг равен по степен съд следва да бъде изпратено делото за разглеждане в тези случаи, е предоставен на преценката на горестоящия съд, без законът да определя критерии за тази преценка, които да могат да се проверяват по реда на инстанционния контрол.
Обжалваното определение не е такова във връзка с подсъдността по чл.121 ГПК, т.к. не е свързано с определянето на родова или местна подсъдност.
Поради изложеното частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Към това може да се добави, че доводите в жалбата, с които се обосновават основания за отвод по чл.22,ал.1,т.6 ГПК, не се отнасят до законосъобразността на преценката и определянето на компетентния да разгледа делото съд, нито до съдиите от този съд (Разградския окръжен съд), а до съдиите от Варненския апелативен съд, доколкото ще разглеждат делото като въззивна инстанция. Тези доводи са преждевременни и следва да бъдат направени, поддържани и разглеждани в производства, образувани във Варненския АС.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на Д. С. Х. срещу определение № 104 от 18.02.2014 г. по ч.гр.д. № 77 /2014 г. на Варненския апелативен съд, г.о.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2