О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 176
гр. София,11.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2035 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.86/2017 г.
Образувано е по касационни жалби на И. А. Я., И. Д. И., Х. З. О., Б. Д. Б. и Н. Т. Р. срещу решение №296 от 03.04.2017 г. по в.т.д.№1137/2015 г. на ОС Варна, с което е потвърдено решение №1753 от 15.04.2015 г. по гр.д.№12692/2014 г. на РС Варна за отхвърляне на предявените от И. А. Я., И. Д. И., Х. З. О., Б. Д. Б. и Н. Т. Р. против ТПК „В. комуна” искове по чл.270 от ГПК за прогласяване нищожността на решение №137 от 15.03.2007 г. по т.д.№907/2006 на ВКС, ТК, Второ отделение. С касационната жалба на И. А. Я. се иска отмяна и на постановеното на 22.07.2015 г. определение №2683 по т.д.№1137/2015 г. на ОС Варна, с което е прекратено производството по частна жалба срещу определение, обективирано в решение №2359 от 25.05.2015 г. за допълване на решение №1753 от 15.04.2015 г. по гр.д.№12692/2014 г. на РС Варна.
В жалбите се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. След като въпросът за произнасяне на съда в ненадлежен състав е останал незасегнат от съда в последващия инстанционен контрол /при постановяване на определение №2683 по т.д.№1137/2015 г. на ОС Варна/, това валидира ли нищожния съдебен акт и дали нищожният съдебен акт не опорочава постановеното от въззивния съд решение по основния спор. 2. След като въззивният съд не разглежда по същество инцидентен иск за установяване на преюдициално правоотношение, непроизнасянето в мотивите на решението води ли до неправилност на решението. 3. Допустимо ли е завеждане на самостоятелен отрицателен установителен иск за установяване на нерегистриране, неизвършване на дейност и несъществуване в правния мир на новоучредено юридическо лице или това следва да се установи в рамките на предявен инцидентен иск. 4. Длъжен ли е въззивният съд да направи точна преценка на фактите и обстоятелствата, неправилно представени в решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена. 5. Как се отстранява неправилността на решение на ВКС, неподлежащо на инстанционен контрол, при което не са налице и основания за отмяната му. 6. Нищожно ли е решение на ВКС, в което съдът се е произнесъл по непредявено искане и не се е произнесъл по наведеното основание или се е произнесъл по отношение на лице, което не е било страна по делото и дали в последната хипотеза се припокрива с порока неяснота на съдебното решение и не представлява ново основание по смисъла на чл.214 от ГПК. 7. Позоваването в мотивите на съдебно решение, чиято нищожност се иска да бъде установена, на конкретно фирмено дело, по което е регистрирано ответното юридическо лице, води ли до неяснота на мотивите на решението, след като по същото фирмено дело е заведено първоначално новосъздадено ЮЛ, регистрирането, на което е отпаднало, както и предходното юридическо лице, което възстановява своята дейност съобразно закона. 8. Допустимо ли е новоучредена кооперация да получи имоти на преустановила дейността си кооперация и дали това връщане на имуществото не доказва правоприемство между старата и възстановилата дейността си кооперация /но не и новоучредената, която е останала нерегистрирана от съда/.
Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като по отношение на въпроси първи и втори се навежда и селективното основание по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът ТПК „В. комуна” заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба на И. А. Я., в частта й, с която се иска отмяна и на постановеното на 22.07.2015 г. определение №2683 по т.д.№1137/2015 г. на ОС Варна, с което е прекратено производството по частна жалба срещу определение, обективирано в решение №2359 от 25.05.2015 г. за допълване на решение №1753 от 15.04.2015 г. по гр.д.№12692/2014 г. на РС Варна, се явява недопустима, с оглед изчерпване на инстанционния ред за обжалване на посоченото определение, след произнасянето на състав на АС Варна с определение по ч.т.д.№573/2015 г. на АС Варна и на ВКС с определение №259 от 15.06.2016 г. по ч.т.д.№552/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
В останалата част касационната жалба на посочения касатор и касационните жалби на останалите касатори са процесуално допустими -подадени са от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че нищожността на съдебното решение е последица от най-тежкия му порок, който е налице в следните фактически хипотези: постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването. Приел е, че в исковата си молба ищците се позовават на последната от посочените хипотези, като въз основа на същите фактически твърдения, в хода на делото е заявено и изменение на иска, но тъй като изложените в молбата за допускане на изменение факти, не се различават от тези, посочени в исковата молба, а ново основание на претенцията се въвежда само ако предмета на делото се разширява с очертаване на друг, различен от първоначално посочения правопораждащ фактически състав на защитаваното право, не е допуснато нарушение при отказа на първата инстанция да допусне такова изменение. Изложил е съображения, че предмет на иска по чл.270, ал.2 ГПК не е спорът за материално право, по който се произнесъл съдът в решението, чиято нищожност се претендира, а дали съдът е допуснал нарушения при постановяване на акта, които го определят като абсолютно неразбираем съдебен акт. Приел е, че самите доводи на въззивниците се извеждат от ясно възприетия от тях мотив на касационния състав за отричане на съществуването на членственото им правоотношение именно в кооперацията, която е била индивидуализирана чрез регистрация по конкретно фирмено дело, като решаващият извод на съда, съответства на постановения диспозитив, с който е отхвърлена претенцията им за признаване на членството им именно в това юридическо лице и обусловената от този резултат неоснователност на претенции, основани на отреченото членство. Мотивирал е, че в съдържанието на акта съществува единство на извода за предмета на делото, приключило с този касационен акт, а именно: нарушени ли са правата на ищците от действията на органите на кооперацията, индивидуализирана недвусмислено в исковата молба и съответно посочена в диспозитива именно като регистрираното лице по ф.д. 6032/92 г. на ОС Варна, като не се установява нито неяснота по отношение на страните, нито възприемането им по начин, различен от сочения при сезирането на съда. Възприел е за неоснователен, доводът за изследване на правоотношение с друг субект /несъществуващ според ищците/, тъй като касационният съд е изложил преценка по факти, касаещи правния статут на кооперацията – ответник именно като субекта, посочен като насрещна страна на ищците в исковата им молба, а изводите за липса на членствено правоотношение именно с този ответник представляват логически обосновано /разбираемо/ следствие от установените според ВКС факти. Посочил е, че изложените в шестте пункта от исковата молба доводи и тези, посочени в молбата за добавяне на основание, изцяло касаят фактите и доказателства по приключилия вече със стабилно решение спор и не могат да имат каквото и да е отношение върху неговата валидност.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Първият от формулираните от касатора въпроси е свързан с произнасянето на въззивния съд с определение №2683 по т.д.№1137/2015 г. на ОС Варна, срещу което, както бе посочено, касационната жалба е недопустима.
Спрямо останалите въпроси, не се установява наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – тези въпроси, не са формирали решаващите изводи на въззивната инстанция, приела /с оглед наведеното от ищците основание за нищожност/, че волята на ВКС в решението /чиято нищожност се претендира с предявения иск/, е ясно и разбираемо изразена, а се отнасят до: правилността на обжалваното решение на въззивния съд /втори въпрос/, която не подлежи на преценка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби; указване на пътя на защита на касаторите при упражняване на субективните им права /трети и пети въпрос/; съдържанието на волеизявлението на ВКС, респективно до правилността на изводите, до които е достигнал съдът в решението /четвърти, шести, седми и осми въпрос/, която правилност е недопустимо да бъде проверявана в производство по иск по чл.270, ал.2 от ГПК. Хипотезите, при които съдебното решение се квалифицира като нищожно са изяснени подробно в теорията и в съществуващата дългогодишна константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, а и в ТР №1/2011 г. на ОСГТК на ВКС на ОСГТК на ВКС /изключваща наличието и на бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, с която практика въззивният съд се е съобразил изцяло: решение, взето от незаконен състав, произнесено извън пределите на правораздавателната власт на съда, неизразено в писмена форма, неподписано или неразбираемо до степен, при която смисълът му не може да се извлече и с тълкуване. Посочените хипотези се свързват с начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда, но нямат отношение към съдържанието на това волеизявление по същество, респективно към съответствието му с материалния закон, към спазване на съдопроизводствените правила при постановяването му и към неговата обоснованост.
С оглед изхода на спора, касаторите дължат на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 600 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №296 от 03.04.2017 г. по в.т.д.№1137/2015 г. на ОС Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. А. Я. срещу определение №2683 от 22.07.2015 г. по т.д.№1137/2015 г. на ОС Варна, с което е прекратено производството по частна жалба срещу определение, обективирано в решение №2359 от 25.05.2015 г. за допълване на решение №1753 от 15.04.2015 г. по гр.д.№12692/2014 г. на РС Варна. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№2035/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в тази част.
ОСЪЖДА И. А. Я., И. Д. И., Х. З. О., Б. Д. Б. и Н. Т. Р. да заплатят на ТПК „В. комуна” сумата от 600 лв. разноски пред ВКС.
Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС, в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.