О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. София, 24.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2210 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е касационна жалба от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД срещу решение № IV-36 от 25.04.2019 г. по гр.д. 240/19 г., с което е потвърдено решението по гр.д. 40/18 г., Районен съд – Бургас.
С определение от 30.01.2020 г. по ч.т.д. 3026/19 г. на друг състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд, е отменено определение от 18.10.2019 г., постановено по настоящето дело, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта по иска за периодични платежи за заплащане на 200 лв месечно – обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на разходите за закупуване на лекарства, медицински и санитарни материали от 02.01.2018 г. до настъпване на основания, водещи до отпадане дължимостта, ведно със законната лихва върху всяко плащане и е върнато за продължаване на производството по касационната жалба.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки посоченото в определението от 30.01.2020 г. по ч.т.д. 3026/19 г. на I ТО на ВКС намира, че предметът на иска с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между минималната работна заплата за страната, определеното от съда в предходно съдебно производство обезщетение за имуществени вреди и получаваната от ищцата пенсия, както и имуществени вреди, които са настъпили след първоначалното решение, както и имуществени вреди за претърпени от нея усложнения в здравословното й състояние и в причинна връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие. Следователно предметът на иска е обезщетение за имуществени вреди, които не са били предмет на предходното решение по гр.д. 1787/14 г. Районен съд – [населено място]. Цената на иска в случая включва всички посочени вреди, произтичащи от общия факт на непозволено увреждане, причинени при пътно-транспортно произшествие на 19.09.2010 г., за които по силата на договора за застраховане отговаря „ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп“ АД на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. Настоящият съдебен състав констатира, че в исковата молба се претендира сума от 386,07 лв като допълнение към получаваната инвалидна пенсия от 123,93 лв, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от завеждане на иска 02.01.2018 г. С молба уточнение от 09.01.2018 г. е посочено, че се претендира 364,82 лв допълнение към получаваната от ищцата Х. Н. инвалидна пенсия от 145,18 лв до размера на минималната работна заплата. С определение на първоинстанционния съд по гр.д. 40/18 г. от 14.03.2018 г. е прекратено производството в частта над сумата от 150,85 лв месечно до пълния предявен размер от 364,82 лв месечно поради наличие на решение по спора с влязло по гр.д. 1787/14 г. на БРС. Предвид така посоченото обстоятелство настоящият съдебен състав намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за бъдещ период, представляваща разлика между получаваната инвалидна пенсия и минималната работна заплата за страната е на стойност от 150,85 лв, а не първоночално посочената в молбата-уточнение от 364,82 лв. (в която част не е било прекратено производството с предходното определение). Доколкото се претендира обезщетение за имуществени вреди за бъдещ период, платим ежемесечно макар и ищцата да е посочила, че претендира сумата до навършване на 65 годишна възраст, то с оглед изложените обстоятелства, а именно, че се претендира разлика между получаваната от нея пенсия и минималната работна заплата за страната, то е налице период от неопределено време за заплащане на обезщетение. Минималната работна заплата за страната се определя периодично на основание чл. 244, т. 1 от КТ от Министерски съвет. От този факт следва, че определената издръжка ежемесечно не е за определен период от време, а за неопределен. Така е определена цената на иска от първоинстанционния съд и възприета от въззивния съд като претенция за заплащане на обезщетение, представляваща периодични платежи. Настоящият съдебен състав намира, че в случая на основание чл. 69 , ал. 1, т. 7 от ГПК цената на иска е сборът на платежите за три години, т.е. при формирана претенция за заплащане на 150,85 лв месечно, сборът на платежите за 3 години е сумата от 5 430,60 лв.
Претенцията за заплащане на 200 лв месечно също е периодична за неопределено време и на основание чл. 69, ал.1 т. 7 от ГПК се определя за период от 3 години и нейната цена е 7200 лв.
Така посочените претенции за заплащане на имуществени вреди ежемесечно, наред с претенциите за имуществени вреди от 2700 лв – разход за закупуване на инвалидна количка, сумата 1000 лв за изграждане на рампа и 2 000 лв разход за ортопедично легло, произтичат от един и същи факт. В този смисъл сборът им формира цената на иска за имуществени вреди и е в размер на 18 330,60 лв към момента на предявяване на исковете след отстраняване на нередовностите им. Цената на иска е под 20 000 лв. Към момента на постановяване на въззивното решение 25.04.2019 г. при приложението на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК касационното обжалване на решението е изключено. Решението е влязло в законна сила на датата на неговото постановяване. Указанията на съда в самото решение за срок на обжалване не съответстват на посочената норма и не могат да въведат право на жалба. Подадената от „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД касационна жалба не е провела суспензивен ефект. Нормата на чл. 113 от ГПК, изменена със ЗИДГПК ДВ бр. 100/20.12.2019 г. макар и процесуална и поради това провеждаща действие веднага, но само за заварени процесуални правоотношения. В случая няма заварено правоотношение, тъй като преди влизането й в сила решението на въззивния съд е влязло в законна сила.
По изложените съображения следва да се приеме, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД срещу решение № № IV-36 от 25.04.2019 г. по гр.д. 240/19 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 2210/19 г., ВКС, 2 ТО.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг състав на Върховния касационен съд на Р България, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: