О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
гр. София, 04.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2452/2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 4266 от 13. 06.2019 г., по в.гр.д. № 9358/2018 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд № 328672 от 01. 02.2018 г., по гр.д. № 30120/2014 г. за уважаване на предявения от АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ срещу настоящия касатор, като ответник осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 14 398,92 лв., представляваща равностойност на наложена от същия, като договарящ орган по Договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 051PO001 – 2.1.05/14.09.2009 г., финансова корекция в размер на 5 % от всички верифицирани и изплатени на бенефициента -ищец средства по Договор № ОПНИ – Ю – 04/30.01.10 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на корекцията.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), чрез пълномощника си адв.И. Ж., в срока по чл.287, ал.1 ГПК, възразява по допускане на касационното обжалване, излагайки съображения за отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.При условията на евентуалност изразява несъгласие и с въведените касационни основания, оспорвайки основателността им.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, вр. с чл.280, ал.3 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в рамките на установения в чл.283 ГПК преклузивен срок и от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК в правноважимата й редакция (ДВ бр. № 86/2017 г.), от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела. Именно в тази последна категория попада и обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд, поради следното:
Касае се до обективно съединени отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, всеки от които е с цена под 20 000 лв. По първия от тях производството по делото е прекратено с влязло в сила решение, като недопустимо, поради което не подлежи на обсъждане и преценка. С втория иск се претендира осъждането на настоящия касатор да заплати сумата от 14 398,92 лв., представляваща равностойността на направената финансова корекция в размер на 5 % от всички верифицирани и изплатени средства по Договор № ОПНИ – Ю – 04/30.01.2010 г., наложена от него, в качеството му на договарящ орган по Договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 051Р0001 – 2.1.05/14.09.2009 г.
Следователно съобразена цената на единствено предявения осъдителен иск, който е за удовлетворяване на вземане, възникнало от договор, сключен въз основа на проведена обществена поръчка – търговска сделка по смисъла на чл.365, т.2 ГПК, дава основание да се приеме, че касаторът не разполага с процесуално потестативно правомощие на касационна жалба, поради което и касационният контрол в случая е недопустим. Последователна и категорична е практиката на ВКС, че когато исковата претенция е с предмет права или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка – сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение, разваляне, прекратяване или последиците от същата, делото всякога следва да се квалифицира като търговско – понятие, значително разширено спрямо понятието „търговска сделка”,
При този изход на делото в касационната инстанция, на насрещната по касационната жалба страна, на основание чл.78, ал.4 ГПК, следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски, възлизащи на сумата 960 лв. – адвокатско възнаграждение на адв.И. Ж., останало неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, чието реално заплащане е удостоверено с приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.09.2019 г.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на Агенция по заетостта против въззивното решение на Софийски градски съд № 4266 от 13.06.2019 г., по в.гр.д. № 9358/2018г., по описа на същия съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2452/2019 г., по описа на второ търговско отделение на ВКС.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, [населено място] да заплати на АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАКНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ, [населено място] сумата 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева), деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: