О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 25.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д. № 7629 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. С. против определение от 11.11.2011 г., постановено по гр.д. № 13773/2011 г. от І-ви бр.състав на Софийски градски съд в частта, в която е отменено разпореждане на Софийски районен съд за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение.
Ответникът по частната жалба касационна жалба не е взел становище.
Доколкото по правния въпрос относно допустимостта на касационното обжалване на определение на въззивен съд, постановено по реда на чл. 419 ГПК в хипотезата, в която въззивен съд отменя разпореждане на районен съд за допускане на незабавно изпълнение е образувано ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, производството по настоящото дело е било спряно, до приемане на решение по посоченото тълкувателно дело. На това основание и предвид разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ГПК и обстоятелството, че ТД № 4/2013 г. е приключило с приемане на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото следва да се възобнови.
2
Актовете, с които заповедният съд се произнася по съществото на производството, са заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. разпореждането, с което се отказва издаване на такава, и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, респ. отказ за издаване на такава. Според изричните разпоредба на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/ – обжалваем е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение /чл. 413,ал. 2 и чл. 418, ал. 4 ГПК/, а при издадената заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/. При преценка дали заповедното производство е двуинстанционно или триинстанционно следва да се изхожда именно от обжалваемостта на тези актове. Законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване /за сравнение – разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК изрично предвижда в определена хипотеза касационно обжалване на въззивното определение по обезпечаване на иска/. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/.
По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.
Това разрешение на правния въпрос, относно допустимостта на обжалването пред касационна инстанция на определенията, постановени в заповедното производство, е възприето в
3
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, което е задължително за настоящия състав и доколкото с него е прието, че определенията на въззивен съд, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, то подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 7629/2013 г. по описа на ВКС, ІV гр.отд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. К. С. от [населено място], съдебен адрес [улица], ет. 6, оф. 613, чрез адв. Р. Д. против определение от 11.11.2011 г., постановено по гр.д. № 13773/2011 г. от І-ви бр.състав на Софийски градски съд в частта, с която е отменено разпореждане на Софийски районен съд за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страната, пред друг състав на ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.