3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 15.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1752 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молбата на З. Д. С., И. В. С. и Р. В. С. – тримата от [населено място], за отмяна на решение № 673 от 27 септември 2010 г., постановено по гр.д. № 2467 по описа на районния съд в гр. Перник за 2010 г., с което по отношение на С. е признато за установено, че дължат солидарно на [фирма], в производство по несъстоятелност, сумата от 3785,07 лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот в [населено място], лихва за забава от 678,28 лева за периода 30 ноември 2003 г. – 13 октомври 2009 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на издаване на заповед за изпълнение, С. са осъдени да заплатят на дружеството държавна такса, и производството по делото е прекратено по иск за признаване за установено спрямо С., че дължат на дружеството солидарно юрисконсултско възнаграждение от 203,90 лева, присъдено по частно гражданско дело.
В молбата се сочи, че молителите още в заповедното производство са възразили, че давността за погасяване на дължимата главница и лихвите за забавено изпълнение, е тригодишна. В претендираната сума са включени задължения преди повече от три години от искането. Поддържа се, че задължението за плащане на стойността на ползвана топлинна енергия за имота е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 ЗЗД, поради което атакуваното решение по предявения иск за главницата е неправилно и искът не е основателен и доказан по размер, поради което районният съд е следвало да се съобрази с подаденото в срок възражение, че част от вземанията са погасени по давност. В молба-уточнение се сочи съдебна практика по твърденията на молителите за задължението като периодично плащане и каква е приложимата погасителна давност.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт И., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК сочи доводи за недопустимост на молбата, тъй като не може по настоящия ред да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение.
К. съд приема, че следва да остави молбата за отмяна без разглеждане, тъй като и след връщането на молбата с разпореждане № 20 от 13 февруари 2014 г. на председателя на трето гражданско отделение на ВКС за прилагане на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, съобщението за което е получено от молителите на 24 февруари 2014 г., констатираната нередовност не е отстранена.
Както в първоначалната молба, така и с молбата-уточнение от 28 февруари 2014 г., не са посочени основания за отмяна по смисъла на чл. 303 ГПК, поддържани от молителите. Като цяло изложението им се гради на твърдението за неправилно приложение от страна на съда на материалния закон – съдът не взел предвид приложимите законови правила относно характера на съответните дължими плащания и каква давност се прилага спрямо тях, предвид стореното във възражението срещу заповедта за изпълнение възражение за погасяване по давност за част от претендираните суми. Оплакванията, изложени от С. в молбата за отмяна, които се преповтарят и в молбата-уточнение, са такива по правилността на решението и касаят основания за извършване на касационен контрол по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Макар да е вярно, че производството за отмяна е средство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, несъответстващи на действителното правно положение, това несъответствие следва да бъде подведено под някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК. Молбата за отмяна не съдържа каквото и да е позоваване на посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК седем основания за отмяна, нито пък се твърди наличието на предпоставките на чл. 304 ГПК. Особеният характер на производството по отмяна е взет предвид от законодателя при строгото и изчерпателно регламентиране на основанията за прилагане на този извънреден способ с оглед запазването на правната сигурност. Поддържаните от страните възражения срещу първоинстанционното решение е следвало да бъдат заявени в исковото (инстанционно) производство.
За пълнота на изложението следва да се посочи като неоснователно искането на ответника за оставяне на молбата без разглеждане поради недопустимостта й, предвид невъзможността по реда на чл. 303 и сл. ГПК да се разглежда искане за отмяна на неприсъствено решение по причина, която е могла да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1 ГПК или е могло или е предявен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. На първо място, атакуваното решение не е неприсъствено. Макар ответниците да не са представили отговор на исковата молба и да не са се явили в съдебното заседание, представител на ответното дружество също не се е явил в съдебното заседание и не е направено надлежно искане за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл. 238, ал. 1 ГПК. На второ място, дори и атакуваното решение да беше неприсъствено, молителите не твърдят коя да е от хипотезите по чл. 240, ал. 1 и 2 ГПК, за да се поддържа, че защитата срещу неприсъственото решение е следвало да бъде друга.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на З. Д. С., И. В. С. и Р. В. С. – тримата от [населено място], за отмяна на решение № 673 от 27 септември 2010 г., постановено по гр.д. № 2467 по описа на районния съд в гр. Перник за 2010 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: