2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр.София, 10.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 36/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Делото е образувано по молба на А. Б. М. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 10.02.2016 г. по гр.д.№ 7447/ 2014 г., потвърдено с решение на Софийски апелативен съд № 2452/ 21.12.2016 г. по гр.д.№ 2131/ 2016 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 921/ 18.12.2017 г. по гр.д.№ 1679/ 2017 г. С влязлото в сила решение са отхвърлени предявените от молителката против Р. Л. С. искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер съответно в размер 32 000 лв и 44 550 лв и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер 42 047,62 лв.
Молителката не излага твърдения за наличие на нови обстоятелства, нито за нови писмени доказателства (всички приложени към молбата за отмяна писмени доказателства, са или приети още в производството пред първоинстанционния съд, или съставляват съдебни актове, постановени в хода на производството), поради което молбата не може да бъде подведена под хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Изложените в молбата съображения за неправилност на постановените от първоинстанционния, въззивния и касационния съд актове, също не обосновават наличие на основание за отмяна по чл.303 ГПК. Единственото релевирано фактическо твърдение, относимо към законово установените основания за отмяна, е това за наличие на противоречие между две влезли в сила съдебни решения: по гр.д.№ 7447/ 2014 г. на Софийски градски съд и по гр.д.№ 5947/ 2011 г. на Софийски градски съд (чл.303 ал.1 т.4 ГПК).
Ответната страна Р. С. оспорва допустимостта на молбата, като поддържа, че същата е просрочена. Според него неоснователно молителката се позовава на датата, на която е поискала препис от определението за недопускане на касационно обжалване по гр.д.№ 1679/ 2017 г., ВКС, ІІІ г.о., тъй като релевантната дата е тази на влизане на последното от противоречащите си решения в сила. Според ответника, ако се вземе предвид тази дата, срокът за подаване на молбата за отмяна е пропуснат.
Съдът намира възраженията на ответната страна срещу допустимостта на молбата за основателни.
Решението по гр.д.№ 5947/ 2011 г. на Софийски градски съд, което според молителката е един от противоречащите си съдебни актове, е представено като писмено доказателство още в първоинстанционното производство с отбелязване, че е влязло в сила на 15.05.2014 г. Другият акт, сочен като основание да се иска отмяна, е решението на Софийски градски съд по гр.д.№ 7447/ 2014 г., а той е влязъл в сила от 18.12.2017 г., когато е постановено необжалваемото определение за недопускане на потвърждаващото го въззивно решение до касационен контрол. Съгласно чл.305 ал.1 т.4 ГПК, срокът за подаване на молба за отмяна в хипотезата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК е тримесечен и тече от датата на влизане в сила на последното решение. В случая тази дата е 18.12.2017 г. и срокът за подаване на молбата е изтекъл на 19.03.2018 г. Молбата на А. М. е подадена на 30.04.2018 г., след изтичане на този срок, поради което същата не подлежи на разглеждане по същество.
По изложените съображения съдът намира молбата за недопустима и
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. Б. М. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 10.02.2016 г. по гр.д.№ 7447/ 2014 г., потвърдено с решение на Софийски апелативен съд № 2452/ 21.12.2016 г. по гр.д.№ 2131/ 2016 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 921/ 18.12.2017 г. по гр.д.№ 1679/ 2017 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 36/ 2019 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
ОСЪЖДА А. Б. М., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Р. Л. С., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 1 000 лв (хиляда лева) разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: