О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 134
София 04.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1393/ 2015 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 307 ал.1 ГПК.
И. А. И. е подал молба вх.№ 397 от 21.01.2015г. за отмяна на влязлото в сила решение № 106 от 27.06.2013г. по гр.д.№ 227/2013г. на Апелативния съд –В. .
Ответницата Ю. А. М. е подала отговор, в който изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна, защото представените с нея писмени доказателства са били известни на молителя към момента на разглеждането на делото. Поддържа се и недопустимост на искането за отмяна поради просрочие.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение в рамките на задължението си по чл.307 ГПК извърши проверка на допустимостта на молбата за отмяна и намира следното:
Предмет на молбата за отмяна е решението на Апелативния съд – В. № 106 от 27.06.2013г. по гр.д.№ 227/2013г. влязло в сила на основание чл. 296 т. 3 ГПК на 03.02.2014г. , когато е постановено определението на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение № 180 от 03.02.2014г. по гр.д.№ 6869/2013г. по чл.288 ГПК за недопускане на касационното обжалване.
С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, Варненският апелативен съд е отменил решението на Варненския окръжен съд № 384 от 05.03.2013г. по гр.д.№ 3190/2012г. и е осъдил И. А. И. да заплати на основание чл.45 ЗЗД на Ю. А. М. сумата 25 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от причинената по непредпазливост смърт на нейния баща. Съдът е приел, че давността за предявяване на иска за непозволено увреждане е започнала да тече от момента, в който И. А. е бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство – 18.10.2007г. и не е била изтекла към датата на предявяване на иска – 11.10.2012г.
Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства, които са от значение за делото, защото биха могли да доведат до друг извод относно началната дата на давностния срок и иска да бъде допусната отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Представените с молбата за отмяна доказателства обаче не са нови по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, те са част от досъдебното производство, по което молителят е привлечен като обвиняем, следователно е могъл да се снабди с тях по време на висящия процес или в рамките на тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК . Молбата за отмяна обаче е подадена на 19.01.2015г. , близо една година след датата на влизане в сила на въззивното решение – 03.02.2014г., поради което е процесуално недопустима поради сезирането на съда след изтичане на преклузивния срок по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК и следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.4 ГПК на ответницата Ю. А. М. следва да се присъдят поисканите с отговора на молбата за отмяна разноски, които са в размер на 350 лв. , представляващи платено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 19.02.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.307 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата на И. А. И. вх.№ 397 от 21.01.2015г. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Апелативния съд –В. № 106 от 27.06.2013г. по гр.д.№ 227/2013г.
ОСЪЖДА И. А. И. да заплати на Ю. А. М. сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/ разноски за производството по отмяна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: