2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София,13.01. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
Мими Фурнаджиева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1883/2010 година.
Производството е по чл.248, във връзка с чл.303 и сл. ГПК
Образувано е по молба от адв. Т. – процесуален представител на ответника по молбата за отмяна К. Т. К., за допълване на определение №765/11.11.2010 г. по настоящото делото. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл за разноските направени от страната в производството по чл.303 и сл. ГПК и се моли същите да бъдат присъдени
От ответника по молбата по чл.248 ГПК и молител в производството по глава Х. ГПК е постъпил отговор, в който се застъпва становище, че разноски не се дължат, тъй като такива реално не са направени, макар че са уговорени. Освен това навежда се и довод за прекомерност на претендираните разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че молбата по чл.248 ГПК е подадена в законовия срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата обаче е изцяло неоснователна по следните съображения:
Съгласно договорът за правна защита и съдействие и упълномощаване подписан от К. Т. К., от една страна, и Адвокатско дружество “Б. и Т.”, от друга страна, от 11.11.2010 г., в т.ІV е договорено възнаграждение в размер на 3000 лева. В същата клауза е посочено, че възнаграждението е платимо в брой или по банкова сметка. Към същата клауза е посочено също така, че фактура се издава при настъпване на условието за плащане в деня на плащането в брой или заверяване на сметката на изпълнителя, като всички деловодни разноски за сметка на клиента и се заплащат своевременно от него.
От съдържанието на посочения договор не може да се направи извод, че възложителят е заплатил уговореното възнаграждение, нито пък по делото са представени други доказателства за това. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3, във връзка с ал.1 ГПК ищецът, респективно молителят, дължи разноски на ответника само ако същите са направени от последния. При липса на доказателства за това на претендиращия разноски не се следват. В процесния случай липсват каквито и да е доказателства, които да установяват извършването на разноски.
Поради това молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№9933/25.11.2010 г., подадена от адв. В. Т. – процесуален представител на К. Т. К., за присъждане на разноски по гр.д.№1883/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба от страните в седмичен срок от получаване на настоящото определение пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: