2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
София, 14.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание дванадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1473/2010 година.
Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
С определение №303/23.02.2011 г. по гр.д.№1473/2010 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение от 23.3.2010 г. по гр.д.№12802/2009 г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІІ-Г отделение, по касационна жалба, вх.№33224/05.5.2010 г., подадена от ищеца А. Я. Д., приподписана от адв. В.. В същото определение е прието, че на ответника по касация не следва да се присъдят разноски за касационното производство.
С молба, вх.№2216/11.3.2011 г., подадена от адв. С. – процесуален представител на ответника по касация [фирма] –[населено място], е поискано изменение на касационното определение в частта за разноските, като същите се присъдят на банката. Излага се, че както от договора за правно обслужване от 05.8.2010 г., така и от издадената фактура е определен падежа на плащането на адвокатското възнаграждение – 15.8.2010 г., поради което то следва да се присъди.
Ответникът по молбата и касационен жалбоподател – А. Д. не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок от постановяване на определението. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. От съдържанието на отговора по чл.287 ГПК е видно, че не е налице плащане на адвокатски хонорар към момента на неговото подаване в съда. Налице е и признание в молбата, че плащане на хонорара е следвало да се извърши на 15.8.2010 г. по банков път, т.е. след подаване на отговора по чл.287 ГПК. Доказателства за извършено плащане на хонорара не са представени и в настоящото производство.
По изложените съображения молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.248, ал.1, предложение второ ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№2216/11.3.2011 г., подадена от [фирма] – София, с която се иска изменение на определение №303/23.02.2011 г. по гр.д.№1473/2010 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: