О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр.София, 23.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1575/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
С решение № 34/ 08.02.2012 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 1575/ 2011 г. е отхвърлена молбата на К. Г. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1428 от 17.11.2009 г. по гр.д.№ 2628/ 2008 г.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК К. Г. С. е подал молба вх.№ 1745/ 17.02.2012 г., с която претендира изменение на решението в частта за разноските. Излага доводи, че делото не съставлява фактическа или правна сложност и че ответната страна не следва да бъде възмездена за сторените разноски, евентуално претендира разходите й за адвокатска защита да бъдат намалени до законния минимум. Според него въпросът за разноските следва да бъде разрешен по справедливост. Освен това е депозирал и молба вх.№ 1746/ 17.02.2010 г. за издаване на тълкувателно решение по спорни въпроси за обезщетяване на вреди от незаконно уволнение. Счита, че това се налага поради наличие на противоречива практика на ВКС по дела от такъв тип.
Ответната страна – И. по м. при Б. – оспорва двете молби като неоснователни. По отношение на искането за тълкуване заявява, че не са налице предвидените в закона предпоставки, а по искането за разноски възразява, че не е инициатор на производството и следователно при отхвърляне на молбата му се дължат такива, както и че направените разходи за адвокатско възнаграждение не са прекомерни.
Върховният касационен съд приема, че не са налице основания за уважаване на исканията.
Производството е образувано по молба на К. С. за отмяна на влязло в сила решение, с което са отхвърлени предявените от молителя против И. по м. при Б. искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 12 250 лв и неимуществени вреди в размер 20 000 лв. Съобразно размера на цената на иска, минималното адвокатско възнаграждение за защита за една инстанция по дело с такъв интерес е 1 095 лв – чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата е разходвал за адвокатска защита по – малко от предвидения минимум (650 лв), представил е доказателства за това и е поискал възлагане на разноските. При положение, че молбата е отхвърлена, ответникът има право да получи направените разходи за защита (чл.78 ал.3 от ГПК) и не може да се уважи искането на молителя такива да не бъдат присъждани. Не може да се уважи и искането за намаляване на възнаграждението на адвоката, тъй като това е допустимо само до предвидения в цитираната наредба минимум, независимо от сложността на делото (чл.78 ал.5 от ГПК). При възнаграждение, уговорено в рамките на минимума или под него, съдът няма право да извършва намаление.
Неоснователно е и искането за издаване на тълкувателно решение. Въпросът има ли противоречива практика на касационния съд по делата за обезщетяване на вреди от незаконно уволнение няма нищо общо с настоящето производство, в което спорът не се разглежда по същество. По реда на чл.303 и сл. от ГПК съдът преценява налице ли са процесуални основания за основания за отмяна на едно влязло в сила решение, а не разрешава спорове за защита на материални права. Извън това, уеднаквяването на противоречивата практика на ВКС става по реда на нарочно уредено производство от ОСГК или ОСГТК на ВКС, които могат да бъдат сезирани само при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки. ГПК не допуска да се преценява налице ли са тези предпоставки в производство по дела за отмяна на влезли в сила решения.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на К. Г. С. вх.№ 1745/ 17.02.2012 г за изменение на решение № 34/ 08.02.2012 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 1575/ 2011 г. в частта за разноските и вх.№ 1746/ 17.02.2012 г за издаване на тълкувателно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: