3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 06.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.05.2012година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 205 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по молбата на адв. Б. С. С. и адв. Т. В. С. за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 136 от 28.02.2012 год., по т.д.№ 205/ 2011 год. на ІІ-ро т.о на ВКС, в частта му, относно присъдените на основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.81 ГПК на ответника ТД [фирма], [населено място] деловодни разноски в размер на 1000 лв. за производството пред касационната инстанция, като същите бъдат намалени, в съответствие с процесуалното правило на чл.78, ал.5 ГПК.
Позовавайки се на обжалваемия интерес и на действителната фактическа и правна сложност на делото, молителите поддържат, че уговореното от насрещната по касационната жалба страна адвокатско възнаграждение за предоставената от адв. П.Г. правна помощ и процесуално представителство, включващо се в присъдените деловодни разноски е прекомерно, поради което се явява несъобразено с Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде намалено .
Ответната по молбата страна в срока и по реда на чл.248, ал.2 ГПК е възразила по основателността и, като поддържа, че предвид предмета на предприетото от настоящите молители обжалване на въззивното решение на ПОС, обжалваемият интерес надхвърля твъряния от молителите и възлиза на 3 378 лв., а фактическата и правна сложност на делото, която не се обуславя само от материалния интерес е значителна, с оглед характера на спора и осъществените от страните процесуални действия.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Препис от отговора на насрещната по касационната жалба страна, подаден по реда на чл.287, ал.1 ГПК не се връчва на касатора, поради което правото на същия да иска намаление на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, в случая не е преклудирано и е надлежно упражнено.
С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 136 от 28. 02. 2012 год., по т.д.№ 205/ 2011 год. състав на второ търговско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 692/ 2010 год., в частта му, с която е потвърдено решението на ПРС по гр.д.№ 3959/2009 год. и са отхвърлени предявените от настоящите молители, като ищци, обективно и активно субективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.286 ЗЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата общо от 1672.00 лв..
Следователно заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, при въведеното от касаторите възражение за прекомерност, следва да бъде преценявано именно с оглед на посочения по – горе материален интерес и фактическата и правна сложност на делото, в частта му предмет на подадената касационна жалба.
Поради това, съобразено обстоятелството, че съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.2/2009 год., възнаграждението за изготвяне на въззивна или касационна жалба без явяване в съдебно заседание, към които процесуални действия за защита следва да се приравни и изготвянето на отговор по чл.287,ал.1 ГПК, е в размер на ? от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по- малко от 150 лв., а съгласно § 2 от цитираната Наредба, в случаите по чл. 64 ГПК/ отм./, както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК така присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в същата, налага правен извод, че заплатеното от ТД [фирма], [населено място] адвокатско възнаграждение на адв. П. Г. в размер на сумата 1000 лв. – САК не е прекомерно.
Изчислен, според заявения от касаторите материален интерес от 1672 лв. и по правилото на чл.9, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на конкретно дължимото от ответника адвокатско възнаграждение за ползваната от него правна защита и съдействие в производството по чл.288 ГПК възлиза на сумата 330 лв., поради което трикратният му размер по § 2 от ДР от цитираната Наредба е 990 лв..
Съпоставен този размер със заплатената и присъдена на ответното ТД по реда на чл.78, ал.3 ГПК сума от 1000 лв., изключва да са налице предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК, във вр. с чл.78, ал.5 ГПК, поради което молбата на касаторите за изменение на постановеното от второ търговско отделение на ВКС по реда на чл.288 ГПК определение по т.д.№ 205/2001 год., в частта за деловодните разноски, като бъдат намалени същите, се явява лишена от основание в закона.
Водим от тези съображения и на осн. чл.248 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на адв. Б. С. С. и адв. Т. В. С., с вх.№ 2598/12.03.2012 год., за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 136 от 28.02.2012 год., по т.д.№ 205/ 2011 год. на ІІ-ро т.о на ВКС, в частта му, относно присъдените деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: