О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 27.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 504 / 2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.250 и сл. ГПК.
Образувано е по молбата на В. Г. Д. от [населено място] за допълване на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 227 от 29.03.2012 год., по ч.т.д.№ 504/2011 год..
Молбата за допълване е аргументирана с твърдението, че срещу постановеното от Русенския окръжен съд определение № 247 от 03. 05. 2011 год., по в.ч.т.д.№ 73/2011 год. са подадени две частна жалби – от ТД [фирма] и от ФЛ- В. Г. Д., по последната от които касационната инстанция не се е произнесла по реда на чл.278, ал.1 ГПК, във р. с чл.274, ал.2, изр.1, във р. с ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, намира:
Молбата за допълване е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.250 ГПК от надлежно легитимира страна е и процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното:
Съгласно чл.250 ГПК страната може да иска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане, какъвто не е разглежданият случай.
От съпоставката между съобразителната част на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 227 от 29. 03.2012 год., по ч.т.д.№ 504/2011 год. и постановения диспозитив се установява, че касационната инстанция се е произнесла и по двете подадени частни жалби срещу първоинстанционния съдебен акт на Р. № 247/03.05.2011 год., по в.ч.т.д.№ 73/2011 год., посочвайки изрично както тази, изходяща от ФЛ В. Г. Д., така и тази на ТД [фирма]. Следователно обстоятелството, че в титулната част на мотивите на съдебния акт на касационната инстанция, чието допълване се иска, е употребен изразът „частна жалба”/стр.1, ред 4 отдолу нагоре и в стр.2, р.3 отгоре надолу/ в единствено число само по себе си не е основание да се приеме, че е налице липса на произнасяне по една от така подадените частни жалби- тази на ФЛ – частен жалбоподател.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че при преценка основателността на искането за присъждане на деловодни разноски за производството пред касационната инстанция отново съставът на второ търговско отделение на ВКС е използвал изразът „ частни жалбоподатели” в множествено число и искането именно и на двамата е оставено без уважение, като неоснователно.
Що се касае до допуснатите грешки в стр.1, ред 4 отдолу нагоре, стр.2, ред 3 отгоре надолу, изразяваща се в еднократно употребяване на израза „частна жалба” в единствено число, а в ред 27 отгоре надолу в пропускане на съюза „и” при поименното изброяване на частни жалбоподатели, то те са технически и освен, че като такива са ирелевантни както за решаващите мотиви на касационната инстанция, така и за изхода на делото с оглед постановения диспозитив, не подлежат и на отстраняване по предприетия от жалбоподателя В. Г. Д. процесуален реда на чл.250 и сл. ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, искането на В. Г. Д. от [населено място] за допълване на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 227 от 29.03.2012 год., по ч.т.д.№ 504/2011 год., обективирано в молбата му, вх. на ВКС № 4157 /2012 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: