Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
гр. София, 11.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 176 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на С. Й. П. със съдебен адрес в [населено място], адв. Д. К., за отмяна на влязлото в сила решение № І-33-57 от 26 май 2011 г., постановено по гр.д. № 15241 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г.
В молбата се сочи, че на 21 ноември 2011 г. молителят получил покана за доброволно изпълнение, във връзка с която разбрал, че срещу него е постановено атакуваното решение; молителят не бил призоваван както лично, така и чрез друго лице на посочения по делото адрес; в процесният апартамент от м. декември 1995 г. живее друго лице, което е купувач на апартамента; на 24 октомври 2011 г. молителят заявил промяна в постоянния му адрес, но нито на стария постоянен такъв, нито на новия, на който живее майката на молителя, не са получавани призовки и не е търсена майката на молителя за получаване на други документи по делото; входът на кооперацията, в която живее майката на молителя, се обслужва от денонощна охрана, на която не е известно да е идвало лице, което да е искало достъп до постоянния адрес на молителя за връчване на съдебни книжа; доказателства, че са правени опити да се открие молителят на адреса или книжата да бъдат връчени на майка му, липсват по делото; на върнатата в цялост призовка не е ясно колко пъти е посетен адреса и не са правени опити да се връчи на портиера на блока или на съсед; връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК не е извършено на посочените в закона места – от портиера не е искан достъп до входната врата на жилището, нито е залепвано съобщение на пощенската кутия на нито един от двата посочени адреса, а и доказателства къде е залепено съобщението липсват по делото; за периода 19 декември 2008 г. – 22 март 2010 г. молителят се намирал в чужбина и му било невъзможно да научи за воденото съдебно производство и да организира защитата си. Искането е за отмяна на атакуваното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – нарушение на правилата по призоваване за връчване на друго лице или залепване на уведомление, липса на надлежно представляване от назначения особен представител (лицето не е направило нищо, за да организира защитата чрез искане и посочване на доказателства), наличие на особени непредвидени обстоятелства – пътуване в чужбина; на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – наличие на ново обстоятелство – издаден нотариален акт за придобиване на процесния имот по давност от трето за спора лице.
Ответникът Б. Й. Ф. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. Н., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК и писмени бележки, както и в съдебното заседание, сочи доводи за неоснователност на жалбата.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима.
С атакуваното решение районният съд по предявения иск от Б. Ф. срещу молителя за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот приел, че молителят е осъден да предаде на Ф. процесния имот, липсват доказателства това да е сторено, като напротив – молителят предоставил ползването на жилището за ползване от трети лица; Ф. се е обеднил от това състояние; искът е основателен за предявения размер от 6000 лева.
Относимите обстоятелства са следните:
По първоинстанционното дело е представен изпълнителен лист за осъждането на молителя да предаде на Б. Ф. фактическата власт върху апартамент в [населено място],[жк], [улица], бл. (стар № ), вх., ет. на основание чл. 38а ЗЖСК. В исковата молба като адрес на молителя в качеството му на ответник е посочен този в [населено място],[жк], [жилищен адрес] който е установен и със съответната справка. Съобщението до молителя с приложени преписи от исковата молба с приложения и указанието за даване на отговор, било върнато с отбелязване, че по данни на Е. Г., живеещ в ап. , лицето от близо десет години не живее на адреса. На л. 18 от делото е приложено уведомление до молителя за това, че в двуседмичен срок от 2 юни 2010 г. следва да се яви в канцеларията на районния съд за получаване на книжа по делото. Уведомлението е подписано от призовкаря Л. П. със заявлението, че адресът е посетен, но лицето не е открито, затова е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 2 юни 2010 г. на входната врата на [жилищен адрес]. На молителя е назначен особен представител – адв. С. И.. От адв. И. е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК с направено възражение, че молителят е напуснал имота след влизане в сила на съдебно решение и не е упражнявал фактическа власт върху него, и е взето становище по твърденията на ищеца. Адв. И. е оспорил иска в съдебно заседание и е участвал при осъществяване на съответните процесуални действия.
От представените от молителя доказателства е видно, че за периода 20 декември 2008 г. – 30 март 2010 г. е пътувал няколкократно в чужбина за различно време. С. Г. се е снабдила с нотариален акт от 28 декември 2009 г. за придобиване на недвижим имот по давност относно процесното жилище. С. Г. завела срещу Б. Ф. установителен иск за собственост през 2009 г.
Искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – нарушение на правилата по призоваване за връчване на друго лице или залепване на уведомление. Съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Законът в чл. 38 ГПК определя, че съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото; когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. В разглеждания случай посоченият по делото адрес на ответника по иска – молител в настоящото производство, е този, който е посочен като постоянен и настоящ адрес на лицето в справка от СДВР от 1 февруари 2010 г. – два месеца преди завеждането на делото, както и в справка от 13 май 2010 г. Самият молител от друга страна заявява, че е предприел действия за промяна на адреса си на 24 октомври 2011 г. – след постановяването на атакуваното решение. При това положение за връчителя не е съществувало задължение да търси молителя на какъвто и да е друг адрес, например при майката на молителя, в каквато насока са изложени съображения в молбата за отмяна. На второ място, след получени от съда данни чрез връчителя, че молителят от близо десет години не живее на посочения адрес, на 2 юни 2010 г. по разпореждане на съда било извършено залепване на уведомление на посочения по делото адрес. При тези факти следва да се приеме, че не е налице нарушение на призоваването на молителя.
Искането за отмяна поради липса на надлежно представляване от назначения особен представител се поддържа от молителя с твърдението, че лицето не е направило нищо, за да организира защитата чрез искане и посочване на доказателства. Особеният представител е бил назначен с оглед защитата на интересите и правата на ненамерения ответник по иска. Особеният представител изготвил отговор на исковата молба, оспорил претенцията с подробни доводи и участвал активно в процеса. Дори обаче назначеният представител да не е действал по описания начин, това обстоятелство не би обосновало соченото основание за отмяна, тъй като законът изисква ненадлежното представляване да е станало факт вследствие на нарушаване на съответните правила. В случая не е нарушена процедурата по назначаване на особения представител, нито пък е нарушено друго процесуално правило във връзка с участието на назначения особен представител в съдебния процес с оглед защитата на правата и интересите на представляваното лице. Ето защо не е налице липса на надлежно представляване от назначения особен представител.
Искането за отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на особени непредвидени обстоятелства – пътуване в чужбина, също е неоснователно. Молителят представя доказателства за пътуванията си в чужбина, като за периода от завеждането на делото на 20 март 2010 г. до влизането на решението в сила на 18 юни 2011 г., той е бил в командировка според издадената от работодателя му справка само за дните от 20 до 22 март 2010 г. (в рамките на командировка за периода 9-22 март 2010 г.) – в момент, в който още дори не са били предприети първоначални опити за призоваването му на посочения в исковата молба адрес. Данни за излизане и влизане през ГКПП се представят за дати 14 април 2010 г. и 29 април 2010 г. през аерогара София, без обаче тези данни да са подкрепени със съответната заповед за командировка и без да е ясно за колко време молителят е пребивавал зад граница. Ето защо не може да се приеме, че са налице особени непредвидени обстоятелства, препятствали молителя да участва в съдебното производство и да защити правата си, които да станат причина за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
На последно място се твърди, че по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице ново обстоятелство – издаден нотариален акт за придобиване на процесния имот по давност от трето за спора лице. По посоченото основание заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижим имот. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права.
И това поддържано основание не може да послужи за целите на отмяната в настоящия случай. С представения нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка са удостоверени права на трето за спора лице спрямо процесното жилище и подземни гаражи. Нотариалният акт е издаден на 28 декември 2009 г. Постановеното атакувано решение в производството по отмяна е по иск на Б. Ф. срещу молителя, основан на влязло в сила решение за предаване на фактическата власт върху същия имот, невъзможност въвод в имота да бъде осъществен поради невъзможност молителят да бъде призован на посочения от него адрес, невъзможност за собственика да ползва собственото си жилище и произтекли от това имуществени вреди, за което му се дължи съответното обезщетение. Съдът е счел предявения иск с правно основание по чл. 59 ЗЗД за основателен. Представеният нотариален акт като ново обстоятелство е по-скоро относим към спора по чл. 38а ЗЖСК, разрешен в друго производство, а видно от мотивите на определението на касационния съд по реда на чл. 288 ГПК – определение № 885 по гр.д. № 689 за 2009 г. на ІІ г.о., възражение за придобиване на имота по давност вече е било повдигано и в това друго производство. Именно влязлото в сила съдебно решение по чл. 38а ЗЖСК е съобразил решаващият съд, за да приеме правото на ответника по молбата за отмяна да претендира обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД. Тъй като посоченото обстоятелство не е от съществено значение за конкретния спор, а за друг такъв, то и искането за отмяна е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Й. П. със съдебен адрес в [населено място], адв. Д. К., за отмяна на влязлото в сила решение № І-33-57 от 26 май 2011 г., постановено по гр.д. № 15241 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: