Р Е Ш Е Н И Е № 31
гр. София 24.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито заседание на деветнадесети февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 903 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.4 ГПК .
Образувано е по молба на Р. Г. С. и Р. Б. С. , чрез процесуалния им представител адв. К. Н. , за отмяна , на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК , на влязло в сила решение № 4361 / 19.09.2010 год. по гр.д.№ 1868 / 2007 год. на СГС , ГК, І – 5 състав , като неправилното измежду две влезли в сила , противоречащи си съдебни решения / второто – реш. № 2441 от 29.03.2009 год. на СГС, І отд. – 12 състав по гр.д.№ 1630 / 2007 год. / . Противоречието молителите обосновават с приемането за установено с решението и съобразено , на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение , предявено от същите в качеството на ищци, против ответника [фирма] , съпричиняване вредоносния резултат и от пострадалия техен наследодател / син / , съответно неустановяването и несъобразяването на съпричиняване в производството по предявени от други наследници на починалия / съпруга и дете / , срещу същия застраховател , идентични по основание искове за обезщетяване на неимуществени вреди от същото застрахователно събитие / ПТП / .
Ответната страна – [фирма] – оспорва молбата като неоснователна , като не счита , че е налице основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, предвид липсата на изискуемия съгласно разпоредбата обективен и субективен идентитет между делата . Считат , че с предявената молба се цели преразглеждане на решението относно размера на дължимото на молителите обезщетение ,за търпими от смъртта на сина им неимуществени вреди , съставляващо злоупотреба с процесуални права .
Върховен касационен съд, второ търговско отделение намира ,че подадената молба за отмяна е процесуално допустима , депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.4 ГПК – от датата на влизане в сила на по-късното решение – по гр.д.№ 1868 / 2007 год. на СГС, ГК, 5 състав / 06.07.2012 год./ , с постановяване определение за недопускането му до касационно обжалване .
Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение поради следните съображения :
С решение № 4361 / 19.09.2010 год. по гр.д.№ 1868 / 2007 год. на СГС, ГК , І отд. – 5 състав , [фирма] е осъдено да заплати на молителите застрахователно обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на сина им – Т. Г. , починал на 29.10.2004 год. в резултат на ПТП от 22.10.2004 год. по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответника лек автомобил . Обезщетението е присъдено при отчетено от съда съпричиняване на пострадалото лице / 25 % / , на основание чл.51 ал.2 ЗЗД , по предявено от ответника възражение . Решението е потвърдено с решение № 612 / 14.04. 2011 год. по гр.д.№ 908 / 2010 год. на САС, ГК , 2 състав , а с определение № 442 / 06.06.2012 год. по т.д.№ 905 / 2011 год. на ВКС, І т.о. , не е допуснато до касационно обжалване по касационна жалба на ищците .
С противопоставеното съдебно решение – № 2441 / 29.03.2009 год. по гр.д.№ 1630 / 2007 год. на СГС, ГК, І – 12 състав – са уважени предявените от Е. Р. и Д. Р. , съответно съпруга и дъщеря на починалия Т. Г. , искове против [фирма] , на същото правно основание – за обезщетяване на неимуществени вреди , търпими от смъртта на техния наследодател, като от ответника не е предявено изрично възражение за съпричиняване . Застрахователят се е позовал на такова едва във въззивната жалба . С решение № 219 / 12.03.2010 год. по гр.д.№ 2053 / 20009 год. на САС , ГК , ІІ състав , първоинстанционното решение е оставено в сила , като въззивният съд е разгледал относими към възражение за съпричиняване обстоятелства , но в контекста на възраженията на застрахователя за „ случайно събитие „ . Приел е за необорена презумпцията за вина на водача на МПС . Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила .
Основанието на чл.303 ал.1 т.4 ГПК предпоставя наличие на две влезли в сила , противоречащи си съдебни решения, между същите страни, на същото основание и за същото искане . Настоящият случай не разкрива необходимия съгласно разпоредбата субективен и обективен идентитет . Предмет на делата са самостоятелни притезания за обезщетяване на неимуществени вреди на различни лица спрямо един и същ ответник, макар с общ правопораждащ факт – смъртта на техния общ наследодател , в причинна връзка с едно и също виновно поведение на водач на МПС, застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответника / деликт / . При безспорно общия правопораждащ факт, възможността за релевиране спрямо същия на общи защитни възражения на ответника във всяко от водените производства, не обуславя изискуемия от чл.303 ал.1 т.4 ГПК обективен идентитет досежно „ основанието „ и „ искането „ . Съпричиняването е факт, подлежащ на доказване , доколкото е въведен в процеса от ответника и от успеха или неуспеха на същото не следва противоречие между формираната воля на правораздаващия орган по отделните дела . При това противоречието следва да се извежда от диспозитивната , а не от мотивната част на решенията , а по възражението за съпричиняване не се формира сила на пресъдено нещо / чл.298 ал.4 ГПК / . Доколкото в едно общо производство ищците и по двете дела биха имали качеството на обикновени другари в процеса, еднаквото спрямо същите решение е само възможно, не и наложително . Съпричиняването не касае такъв общ , предявим с исковете им факт, спрямо който ищците следва да бъдат задължително еднакво обвързани с диспозитива на решенията , респ. да би могъл да обуслови приложението на чл.303 ал.1 т.4 ГПК и при липсата на формален субективен идентитет между делата, предвид идентичността на спорния предмет , каквото приложение на отмяната съдебната практика допуска / т.9 ППВС № 2 / 1977 год. / .
По изложените съображения , тъй като наведените от молителите обстоятелства не се явяват релевантни за приложение на чл.303 ал.1 т.4 ГПК , Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Г. С. и Р. Б. С. , чрез процесуалния им представител адв. К.Н. , за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК решение № 4361 / 19.09.2010 год. по гр.д.№ 1868 / 2007 год. на СГС , ГК, І – 5 състав .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :