4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
гр. София, 24.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3161 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на А. А. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. Ж., за отмяна на влязлото в сила решение № 1718 от 9 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 1820 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г.
В молбата се сочи, че молителят разбрал за съдебното решение на 8 януари 2013 г., когато искал да плати данък за имота; молителят не е уведомяван за проведения съдебен процес и е напълно лишен от участие в него и възможност да се защити, като до този резултат се е стигнало поради нарушаване на съответните правила на ГПК относно реда и начина за призоваване; по делото са налице неистински по отношение на подписа на молителя съобщение за приложен препис от искова молба, призовка за насрочено по делото заседание, съобщение с приложен към него препис от решение; неистински са и представените с исковата молба доказателства – предварителен договор, разписка за получени суми и отговор на исковата молба; подписите на гърба на съобщенията съществено се различават от истинския подпис на молителя; след като на молителя не са връчвани никакви съобщения по делото и той не е бил известен за предявения срещу него иск, той не е взел и участие по делото и е бил лишен от правото на защита; до този резултат се е стигнало поради нарушаване на чл. 44, ал. 1 ГПК – връчителят не е изпълнил задължението си да поиска документ за самоличност на лицето, което се е представило за молителя, и е подписало съобщенията, а се е предоверил; единствено така, при положение, че връчителят не е действал умишлено, може да се обясни и невярното удостоверяване; от ищеца умишлено е посочен адрес, на който по начало молителят не може да бъде открит – соченият в исковата молба адрес не е нито постоянният, нито настоящият адрес на молителя; поради нарушаване на императивните правила на чл. 44, ал. 1 и чл. 49 ГПК молителят е бил лишен изцяло от правото си да участва в процеса и да се защити. Представят се удостоверения за постоянен и настоящ адрес, копие от лична карта, призовки по други дела, вносни бележки и документи по делото.
Ответникът С. Г. Е. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. П., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК сочи доводи за неоснователност на жалбата, както и за подаването й след срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна.
С атакуваното решение окръжният съд приема, че страните са сключили писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот; купувачът е изплатил цената, за което е съставена разписка; обещателят е собственик на имота, предварителният договор е валиден и цената е изцяло заплатена, поради което предварителният договор следва да се обяви за окончателен.
Молителят твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържа се първото и второто предложение на посоченото правило като произтичащо от първото.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Твърди се, че съдът е нарушил правилата на чл. 44, ал. 1 и чл. 49 ГПК – връчителят следва да изиска от лицето удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност, а връчването става в жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. За да обоснове виждането си за допуснати от съда процесуални нарушения при връчването на съответните съобщения, молителят поддържа, че връчителят на съобщенията не е изискал от съответното лице представяне на документ за самоличност, поради което и съобщенията не са връчени на молителя в качеството му на ответник по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и че връчването е станало на адрес, който не нито постоянен, нито настоящ на молителя.
На първо място, твърдението за положен върху съобщенията, респективно – отговора на исковата молба, подпис не от ответника по иска, не може да бъде предмет на установяване в производството по чл. 307 ГПК. На практика твърдението е или за осъществено престъпно действие от страна на връчителя, което молителят изрично изключва, или за неистинност на документ. И при двата фактически състава установяването им не може да се осъществи в рамките на производството по отмяна, а изисква наличието на съответното съдебно производство, или както законът определя „по надлежния съдебен ред да се установи”. Молителят не твърди наличието на присъда или съдебно решение по реда на чл. 124, ал. 4 или 5 ГПК. При това положение, и предвид разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК – връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването, следва да се приеме, че не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 49 ГПК. Законът широко определя мястото на връчване на книжа по делото, като общо сочи, че това е всяко място, на което адресатът може да бъде намерен. Предвид приложения към исковата молба предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който като адрес на ответника е посочен адресът в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, и при приложени към делото получени на същия адрес книжа, за съда не е съществувало задължението да разпореди връчването им на друг адрес, или да търси постоянния или настоящия адрес на ответника. Ето защо и по това твърдение не се налага отмяна на влязлото в сила решение на съда.
Ответникът претендира заплащане на разноски за производството по отмяна, но в представеното пълномощно (л. 31 от делото на ВКС) не е отразено заплащането на възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, поради което касационният съд не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. А. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1718 от 9 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 1820 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: