О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 19.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
дело № 1089/2012 година
Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за изменение на постановеното от ВКС по т.д.№ 1089/2012 г. Определение № 720 от 29.10.2013 г. в частта му относно деловодните разноски, направени от ЮЛ в производството по чл.288 ГПК и възлизащи на сумата 15 000 лв. – възнаграждение за ползваната адвокатска защита. Поддържа се, че искането за присъждане на така направените деловодни разноски е направено своевременно с депозирания в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, поради което неправилно тричленният състав на ВКС е счел същото за неоснователно по съображения, че правото на страната е преклудирано с изтичане на установения от законодателя едномесечен срок.
Ответната страна [фирма], [населено място] оспорва основателността на молбата по чл.248 ГПК по съображения, изложени в подадения писмен отговор от пълномощника си адвокат А. Т..
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С постановеното по реда на чл.288 ГПК Определение № 720 от 29.10.2013 г. по т.д.№ 1089/2012 г. настоящият тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1416 от 02.08.2012 г., постановено по т.д.№ 682/2012 г. от Софийския апелативен съд, предмет на подадената от [фирма] касационна жалба.
В образуваното пред ВКС производство за преценка допустимостта на касационното обжалване настоящият молител [фирма] е участвал в качеството си на ответник по касационната жалба на [фирма], като чрез процесуалния си представител адв. М. М. – САК в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил както допустимостта на касационното обжалване по приложно поле и основателността на исканата касация по същество, така и е поискал присъждане на направените деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК .
Касационната инстанция е оставила без уважение искането на страната, основано на чл.81 ГПК във вр. с чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК по съображения, че уточнението на същите по размер и доказателства за извършването им са представени след срока по чл.81 ГПК, който в касационното производство съвпада с изтичането на срока чл.287, ал.1 ГПК.
Следователно в случая не се касае до отстраним по реда на чл.248 ГПК съдебен пропуск, поради следното:
Конкретният размер на претендираните от [фирма], [населено място] деловодни разноски е уточнен едва с подадена от молителя допълнителна молба вх.№ 8411/16.09.2013 г.
За първи път със същата е приложено и писменото доказателство, удостоверяващо реалното заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 15 000 лв. на адв. М. М. – САК за осъществена от последния в производството по чл.288 ГПК правна защита и съдействие на ЮЛ ответник.
Или съпоставени датата на редовно полученото от [фирма], [населено място] уведомление по чл.287, ал.1 ГПК – 03. 12. 2012 г. с датата на горепосочената допълнителна молба – 16.09.2013 г., според изложеното в съобразителната част на постановеното от ВКС Определение № 720 от 29.10.2013 г. по т.д.№ 1089/2012 г. обосновават правен извод, че вземането на ответника за разноски е установено и доказано след срока по чл. 287, ал.1 ГПК, поради което гарантираното му с нормата на чл.81 ГПК, във вр. с чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК субективно имуществено право в случая не е могло успешно да бъде упражнено.
Доводът на молителя, че доказателствата за направени разноски и списък по чл.80 ГПК са представени преди съдебното заседание, в което делото е приключило в настоящата съдебна инстанция и съобразно т.11 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски е валидно заявена и доказана е правно несъстоятелен. Според постановките, залегнали в т.11 от цитираното ТР № 6/2013 г., претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция – чл.81 ГПК, т.е. в инстанциите по същество. В касационната инстанция това процесуално правило намира приложение само в хипотезата на допуснато до касационен контрол въззивно решение, при която касационната жалба се разглежда по същество в открито съдебно заседание, но не и в производството по селектирането им, при което за ответника по касация срокът по чл.81 ГПК съвпада с изтичане на срока за подаване на отговора, визиран в чл.287, ал.1 ГПК.
По изложените съображения подадената от [фирма], [населено място] молба по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма], [населено място] за изменение на постановеното по реда на чл.288 ГПК Определение № 720 от 29.10.2013 г. по т.д.№ 1089/2012 г. в частта му относно деловодните разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.